Родните депутати почетоха 150 години Българска екзархия

петък, 27 март 2020 г.

150 години от създаването Българската екзархия – история, приемственост и политика


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г. 
                                                                              
 Доц. д-р Александър Гребенаров

 На 27 февруари 1870 г., със султански ферман се узаконява обособяването на Българската екзархия. Учредяването на тази важна църковна институция е значимо народностно събитие, което десетилетия наред ще отеква в душите и сърцата на милиони българи на Балканите и по света. И има защо. Нация, която все още няма държава, но има свое книжовно дружество (дн. Българка академия на науките) от 1869 г., и собствена православна църква, има за какво да се гордее, и да празнува двете забележителни годишнини. 

През изтеклата 2019 г., с поредица от събития, БАН отрази своя достоен юбилей, показвайки не само историята на една достолепна институция, но и значимостта на науката за обществото и неговото бъдещо развитие. Другото историческо събитие за създаването на Българската екзархия обаче се загуби, особено след вестите за настъпващата пандемия. Благодарственият молебен по повод 150 години от учредителния акт и заупокойната молитва за екзарх Антим I, отслужена на неговия паметник в столичния парк „Св. Никола“ до храм „Св. Николай Софийски“, би трябвало да бъдат начало на прояви, свързани с юбилейната годишнина. 

В електронните източници на Българската патриаршия не се забелязват подобни намерения в бъдеще. След преминаването на тежките здравословни изпитания за света Македонският научен институт, верен на своите цели и традиции, ще потърси начини за популяризиране себеотрицанието на нашите духовни водачи, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна църква през XIX в. До този момент той все още очаква отговор на свое писмо-покана с подобно съдържание, изпратено през септември 2018 г. до Светия синод. 

За осъществяване на предлаганите инициативи МНИ ще разчита и на други институции и организации, които споделят сходни родолюбиви идеи. Същевременно българският парламент направи знаменателна проява по този повод. На 28 февруари 2020 г. доц. д-р Милен Михов, зам.- председател на ВМРО–БНД и член на МНИ, от името на Парламентарната група „Патриотичен фронт“ прочете проект за декларация на 44-то Народно събрание по повод 150 години от създаването на Българската екзархия. В заключение на декларацията, приета от всички присъстващи в залата 177 депутати, се посочва, че „раждането и развитието на тази свята духовна институция възстанови мястото на България не само като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, но и като неотменим европейски цивилизационен фактор“. 

С този акт народните представители заслужиха обществена похвала, напомняйки за делата на своите предходници в далечни времена, отстоявали националната идея единени. В допълнение към текста на парламента бихме искали да припомним на читателите още няколко факта, свързани с учредяването и дейността на Екзархията. Нейното създаване преди 150 години не идва даром за българите от турския султан Абдул Азис, който след 6 години ще потопи в насилия и кърви Априлското въстание. Напротив! То е резултат на десетилетни борби за възстановяване на изгубената църковна независимост през 1767 г., когато Архиепископия Охридска на Първа Юстинияна и на цяла България, наименувана и Охридска архиепископия, е закрита, а диоцезът ѝ присъединен към Цариградската патриаршия. Турският монарх, привърженик на западноевропейските ценности, но и неуспял реформатор, едва ли е предполагал, че подписвайки този основополагащ документ ще даде „живот“ на толкова жадувана българска институция, която веднага ще влезе в остър сблъсък с вездесъщата Вселенска патриаршия и ще надживее империята. 

И още нещо, свързано с българското училищно-църковно дело на Екзархията в Македония, което не бива да се пропуска, нито да се забравя! Статистиката, представена на Обществото на народите след Първата световна война показва, че преди започване на военните действия през 1912 г. Българската екзархия има в цялата историко-географска област 5 владици, 946 свещеника, 977 черкви, 132 параклиса и 59 манастира. В образователната сфера институцията поддържа 964 основни училища с 1255 учители и 50 366 ученика; 58 прогимназии с 209 учители и 2886 ученици; 9 гимназии с 81 учители и 1700 ученици. (Ив. Георгов. Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите. С., 1925, 14–15). 

След завладяването на Вардарска и Егейска Македония от сръбските и гръцките военни и административни власти религиозните и просветните институти на Българската екзархия са закрити. Българските свещеници и учители са репресирани и/или прогонени, а родителите са принудени да изпращат децата си в гръцки и сръбски училища. Започва засилен процес на обезбългаряване в цялостния живот на Македония. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров 

ДЕКЛАРАЦИЯ НА 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

по повод 150 години от създаването на Българската екзархия 

Всяка модерна нация и държава има върхови изяви, които не само будят гордост и подкрепа сред съвременниците на събитието, но оставят трайни следи на възхищение и признателност сред бъдните поколения. Подобно събитие, което се откроява и бележи важен етап от обществено- политическото и духовно развитие на българския народ, е учредяването на Българската екзархия. Създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 г. и оповестена броени часове по-късно сред българите в Османската империя, тя узаконява връх в борбите на българското църковно-просветно движение и устремленията на духовните му водители, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна църква. 

От деня на подписването на фермана Екзархията се превръща в единствената легитимна институция, която представлява българския народ пред османското правителство и пред външния свят до създаването на българска държава през 1878 г. В първоначалния й обхват, посочен в чл. 10 от учредителния ферман, редом с други български епархии, в нейния диоцез влизат Нишка, Пиротска и Велешка епархия. Територията на екзархията ясно очертава земите на българската народност. Малко по-късно, по свое волеизлияние, към Екзархията се присъединяват и българите от три епархии – Скопска, Охридска и Битолска. Народното допитване показва, че повече от 2/3 от населението в тези земи категорично желае български учители и свещеници, въпреки че името България все още отсъства от картата на Европа. Устремът на българските духовни водачи не е спрян и след решението на Вселенската патриаршия да обяви Българската православна църква за схизматична през 1872 г. Съображенията са политически, но са представени пред „външния свят“ като канонически и се отстояват дълголетно. 

След появата на бленуваното от векове свободно Отечество, Екзархията още по-настойчиво подкрепя желанието на българите, останали извън пределите на Княжеството за духовно обединение. Екзархийските духовни и просветни центрове се превръщат в ковачница на „строители“ на българската държава – интелектуалци, държавници, политици, преподаватели, общественици, военни дейци, и не на последно място – смели революционери. Учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и другаде, самите те преки участници в българското националноосвободително движение, обучават хиляди деца не само на четмо и писмо, но и на беззаветна преданост и отдаденост към род и родина, език и вяра. 

Ние, народните представители от 44-то Народно събрание, имайки предвид огромната роля и място на Екзархията в историята на българския народ, сме убедени, че 150-годишният юбилей заслужава особено внимание, защото раждането и развитието на тази свята духовна институция възстанови мястото на България не само като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, но и като неотменим европейски цивилизационен фактор. Декларацията е приета от 44-то Народно събрание на 28 февруари 2020 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание. 

 Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020