Симеон Симев: Интересите, а не принципите са на преден план

понеделник, 30 март 2020 г.

Интересите, а не принципите са на преден план За ситуацията по време на заразата, за ролята на интелектуалците в обществото, за това дава ли НАТО повече сигурност и за необходимостта да се чете със Симеон Симев от Скопие разговаря Костадин Филипов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 3

– Господин Симев, как сте, как живее Северна Македония в условията на извънредно положение? Как се приема от хората? 

– Положението вече не е извънредно, вече е полицейски час. Владее страх. Егото е под заплаха: не е някаква измислена опасност, а е реален страх. Коронавирусът заменя неизхабеното либидо. Отваря се вратата на ужаса. Досега знаем, че са заболели стотина човека, това са най-често възрастни, стари и болни. Най-неприятният ефект оказва възможността за евентуална загуба на най-скъпите ни – децата, внуците, които, за щастие, сега са най-незасегнати. Политиците пасуват, а лекарите поемат огромна отговорност. Професионализъм. Това е! 

– Северна Македония вече е членка на НАТО. Дава ли това повече сигурност, вътрешна стабилност. По-предвидими и сигурни ли са отношенията с албанците? 

 – Да, станахме страна членка на НАТО, но не всички са доволни от това. Дали членството ще даде повече сигурност, наистина не знам. Що се отнася до албанците, преди време някои предвиждаха, че те може да се окажат преграда пред сърбизирането ни. Но се случи обратното – те просто си карат по своя план, имат си свой дневен ред. 

– Последен политически въпрос – само епидемията ли е причината за отлагането на изборите на 12 април? И изобщо, бяха ли нужни те? 

– Епидемията е спасителната лодка. Отлагането на изборите е само временно примирие, наложено от неизбежното. А дали бяха нужни – съдете сами… 

– Вие, господин Симев, сте истински интелектуалец. Но имате тежка съдба тъкмо заради това. Лесно ли да си образован и ерудиран интелектуалец в Северна Македония? 

– Интелектуалците са опасни защото създават мнения, налагат правила [Пол Джонсън]. Дали писателят е интелектуалец [Сартр]? При него има много важни характеристики за интелектуалността. Но той е творец – с култ към собственото Аз. Докато, все пак, в края на краищата интелектуалците се интегрират в обществото. Дали интелектуалците са виновни? Що се отнася до мен, аз съм „виновен“ защото отричам колективното несъзнателно и съзнателното на моите предци, исторически прието като една възможна истина. Нали миналото е чужда страна [Дейвид Лоуентал]. 

– В дома си имате богата колекция от книги. В други домове в Скопие и в Македония не съм виждал подобно нещо. Какво чете днес македонският интелектуалец? 

 – Библиотеката разбирам в смисъла на Борхес. Не хората да се плашат или да се подсмиват, но книгите са моя инструмент: трябва и да чета. Има и парадокси в Северна Македония. Някаква парадигма, по точно. Четат се български автори: Алек Попов, Георги Господинов, Илия Троянов, Виктор Пасков, Йордан Радичков. Но и историци – Б. Димитров, Г. Ценов, Пл. Павлов. И от време на време някои археолози – Н. Овчаров, И. Венедиков. – Чия дума тежи повече в обществото – на свободните умове или на институционализираните и назначени от властта хора? 

– Свободните умове са маргинализирани, но онези от институциите всяка вечер са на екраните на телевизорите. Дават ни акъл! Задължително има и по някой от малцинствата, независимо дали ги бива или не. По квоти! В последно време канят и гости с пробългарска ориентация. В духа на новото време. Чомски казва: необходими илюзии. 

– Вече 30 години Северна Македония е суверенна и независима държава? За тези три десетилетия има ли някаква видима промяна в отношението към България? 

– Ако има, тя е свързана с промените в България и идва от законите на живота, от диалектиката на човешкото съществуване на земята. Следователно се променя и отношението към България. По-изявена и видима беше промяната по времето, когато премиер беше Любчо Георгиевски, въпреки че днес той има много критични позиции. Критикарство някакво. В една забулена, демагогска форма се разкриват хоризонти към едно светло бъдеще. Интересите, а не принципите излизат на преден план. Оруел е видоизменен, усъвършенстван, излъскан. 

– Пишете ли нещо в момента – поезия, мемоари, научно изследване. Знам, че дълго-дълго обмисляте всяка своя книга, всяко свое стихотворение и дори всяка своя строфа. 

– Ако не пишеш, си мъртъв. Ако не четеш, може и да преживееш. По социалните мрежи кирилицата е избутана настрана. Романизираната латиница вършеше някаква работа, но сега е Хаос. Последната ми публикувана статия е „Хералдическият лъв върху марките“ (в. „Македонски хералд“, 12 юли 2019 г.) 

– Нещо в заключение? 

– Седем девици и трима младежи бягат от чумата (1348 г.). В течение на десет дни те разказват по една новела. Това е основата на „Декамерон“. Ние, господин Филипов, като в криво огледало седим у дома и разговаряме за нашата тема – българската. Но имаме Интернет. И страх – това ни е общото с младежите на Бокачо. Разликата е само в годините. И в резигнацията.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020