Подпоручик Тодор Христов-Офицерчето (1883 – 1903)

понеделник, 23 март 2020 г.

сп. "Македонски преглед", г. XLII, 2019, кн. 3. Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров Снежана Радоева. Подпоручик Тодор Христов-Офицерчето (1883 – 1903). С., Издателство „Парадигма“, 2019, 191 стр. с ил. ISBN 978-954-326-389-9

В нашата историография Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. се оценява като вторият най-висок връх на българското националноосвободително движение след Априлското въстание от 1876 г. 

Именно затова историческата наука му отдели подобаващо внимание през 80-те години на миналото столетие, когато идеологическото ембарго върху Македонския въпрос и националната проблематика беше вдигнато и учените получиха достъп до затворени или труднодостъпни дотогава архивни и библиотечни фондове. През 1983 г. във връзка с 80-годишнината на въстанието бяха организирани две големи международни научни конференции в Малко Търново и Благоевград, чиито доклади бяха публикувани пет години по-късно в обемист том1. 

За първи път тогава бяха фототипно преиздадени спомените на ре волюционните дейци, записани още навремето от проф. Любомир Милетич2, както и монументалният труд на Христо Силянов за освободителните борби на Македония3. Научните списания публикуваха редица студии, статии и документи, като в това отношение със своята активност се открои сп. „Военноисторически сборник“, научният орган на Института за военна история при Генералния щаб на Българската армия (ИВИ–ГЩ). Именно в него тогава беше създадена колективната монография „Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. 

Военна подготовка и провеждане“4. В синтезиран вид нейното съдържание влезе в том втори на четиритомния труд на Македонския научен институт в София, посветен на националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи5. През 2003 г., във връзка със 100-годишнината на въстанието монографията на учените от ИВИ– ГЩ претърпя второ преработено и допълнено издание6. Междувременно или впоследствие се явиха и други публикации, но вече се смяташе, че фактологичното и концептуалното осветляване на Илинденско-Преображенското въстание и неговите дейци е достигнало своя предел, след който едва ли би могло да се очаква нещо значимо. 

До 2019 г., когато се случи истинска историографска сензация – появи се книга, посветена на военния ръководител на Крушевската република, офицерът от българската армия подпоручик Тодор Христов. И настина, до появата на новата книга на д-р Снежана Радоева за този деец, свързал завинаги името си с най-високия връх на Илинденско-Преображенското въстание – Крушевската република, се знаеха само основните биографични данни. През 2010 г. в българския вариант на Уикипедия се появи кратка статия, почти буквално повторена на следващата година в македонския вариант, като и двете посочват неверни данни за годината на неговото рождение – 1878 г., и месторождението му – Велес7. 

Така че няма да е пресилено, ако се изтъкне, че подпоручик Тодор Христов сякаш се въплъти за нов живот в книгата на д-р Радоева, която издири много нови лични и служебни данни за него и уплътни и завърши биографичния му портрет. Затова тук е редно, освен за героя на книгата, да се кажат няколко думи и за нейния автор. Снежана Радоева (1956 г., Девин) е завършила история във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ и през 1980 г. постъпва в секция „Научна информация“ в ИВИ – ГЩ. Впоследствие, когато тази структура търпи редица организационни и административни трансформации, тя е главен експерт във Военноисторическата библиотека към Военна академия „Г. С. Раковски“. 

През 2013 г. защитава дисертация за военнополитическата и дипломатическата дейност на Димитър Ризов, която още на следващата година е публикувана като монография, а скоро след това и рецензирана в сп. „Македонски преглед“8. Това я насърчи да започне ново изследване, посветено на военния ръководител на Крушевската република, което вече е достояние на читателите. Книгата на д-р Радоева се появява – както е прието да се казва – в точното време на точното място. Днес, когато историческата памет за Крушевската република, за Илинденско-Преображенското въстание и изобщо за българското националноосвободително движение в Македония се актуализира във връзка със споровете за името, езика и националната идентичност на прясно прекръстената „Р Северна Македония“, публикуването на тази книга е още едно неопровержимо доказателство в подкрепа на историческата истина. 

Книгата е кратка – 191 страници, както е кратък и животът на нейния герой – само 20 години. За сметка на това значението ѝ е уникално, защото става въпрос за военния ръководител на Крушевската република, един от най-драматичните епизоди на въстанието, превърнал се в негов символ. За написването на своя труд д-р Радоева е издирила документи, съхранявани във фондовете на различни архиви, като Българския исторически архив при Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, Централния държавен архив в София, Държавния военноисторически архив във Велико Търново, Научния архив на Българската академия на науките, архива на Националния военноисторически музей...

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020