Град Охрид. Исторически очерк (III част)

понеделник, 13 април 2020 г.

сп. "Македонски преглед", год. ІV, 1928, № 3, с. 57—88.  
Проф. Ив. Снeгаров. Град Охрид. Исторически очерк (край)

Българското обучение въ охридскитe училища. Още от времето на Св. Климента Охрид е бил просветителен център. Както по-рано казахме, от св. Климентово училище са излезли много славянобългарски учители и книжовници [2]. 

Както при градските църкви, тъй и в килиите на околните монастири млади хора се обучавали на родна книга и християнска вяра. Когато на охридския престол взели да седат архиепископи-гърци, килийното обучение в манастирите е продължавало да се води на старобългарски език. 

Само в Охрид елинската наука е надделявала и имало охридчани същи елини по образование, какъвто е бил споменатият по-горе солунски митрополит Василий Добри (Καλὸς) [3]. Особено се подигнала старобългарската образованост в XIII в. [4] Поослабнала през второто византийско иго, тя взела постепено да се засилва под владичеството на сръбските царе Стефан Душан [5] и Урош IV и македонските крале Вълкашин и Марко. 

Тя е стояла високо през XV и XVI в., когато повечето висши клирици са били славяни, служели и поучавали народа на славянски език. Славянската писменост не престанала и след XVI в., макар че гръцкото влияние започнало да се усилва...

Целият материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020