В родния си град е
любознателен ученик и по-късно помощник на даскал Ботьо Петков. Учи във
Великата народна школа във Фенер и Френския колеж в Цариград. Завършва
правни науки в Сорбоната в Париж. От 1870 г. работи в Централния
търговски съд в турската столица. Поел духовно поприще от екзарх Антим І,
скоро той е ръкоположен за Ловешки митрополит. На 24 април 1877 г. след
оставката на екзарх Антим е избран за български екзарх – най-младият сред
българските архиереи.
С редки качества, безупречен патриот, отличен
дипломат, екзарх Йосиф успява да изгради забележителна духовна сграда за
българския народ. В непрекъснати усилия за извоюване на български
епархии в Македония и Одринско, успешно води борбата срещу гръцките
владици, за национално опазване на българския народ, за разширяване на
екзархийското ведомство в Македония и Одринско. Голямо постижение е
откриването на Солунската мъжка гимназия през есента на 1880 г., следвано
от девическа гимназия в Солун, гимназия в Битоля, българска педагогическа
гимназия в Одрин, педагогически училища в Скопие, Сяр и др.
Уредената с
огромните усилия на екзарх Йосиф българска просвета в земите под чужда
власт спомага да се повиши културата и родолюбието на българското
население там. Огромната църковно-просветна дейност на Екзарха допринася
за израстването на хиляди млади интелигентни сили. Из възпитаниците на
българските училища в Македония и Тракия са излъчени и най-добрите
организатори и ръководители на революционните борби срещу чуждия
угнетител.
От 23 април 1902 г. е почетен член на Българска академия на
науките. Прави завещание с което дарява цялото си имущество за
народополезни начинания. Градил цял живот делото на българите в
останалите под чужда власт земи, в края на живота си екзарх Йосиф вижда
смисъла на живота си унищожен. Като не може да понесе това, той е покосен
от скръб и през 1915 г. умира, оставил име на рядко интелигентен и горещ
родолюбец българин.
Д-р Весела Трайкова
0 коментара:
Публикуване на коментар