150 години от рождението на д-р Владимир Руменов (роден като Наум/Нуне/ Иванов Мушевски) (1 май 1870, Крушево – 20 януари 1939, София)
Деец на националноосвободителните борби на българите в Македония. Лекар, политик и общественик. Учи в родния си град и в Първа Софийска мъжка гимназия (1886). Завършва Духовната семинария в Киев (1891) и Медицинския факултет в Москва (1896). В Москва възприема идеите на народничеството, за което е арестуван за революционна дейност и изпратен на заточение в гр. Иркутск.
Освободен е благодарение на застъпничеството на университетските му професори и негови близки. След това изпитите по медицина полага в Новорусийския университет в Одеса и се завръща в България. Започва лекарската си практика в Скопие (1898–1901), където е лекар в девическото и педагогическото училище и преподава популярна медицина. Грижи се за поддържането на училищните сгради и хигиена, както и за храненето в пансионите. Влиза в редовете на ВМОРО и става член на Скопския окръжния комитет на организацията. Изявява се като сериозен противник на антибългарската дейност на сръбската пропаганда и на руските консули в Скопие.
Поради разкрития на организационната мрежа от страна на турската власт, от средата на 1901 г. се установява в София и постъпва като военен лекар в Българската армия. През есента на 1902 г. организира събиране на помощи за бежанците след Горноджумайското въстание. Приятел и съмишленик на видните представители на освободителното движение Гоце Делчев, Христо Татарчев, Евтим Спространов, Тодор Александров и др., продължава да участва в дейността на Вътрешната организация и се включва дейно в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.
По време на въстанието е в Кюстендил, където организира помощни акции за бежанците от Македония. След Младотурския преврат участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. На Учредителния конгрес на организацията (7-13 септ. 1908) е избран за подпредседател на Централното бюро, а на Втория конгрес (20-26 авг. 1908) за член на бюрото. Взема участие в Балканската война и в Първата световна война като военен лекар, санитарен полковник. За заслуги е награждаван с ордени „Свети Александър“.
През 1920 г. преминава в запаса с чин генерал. Учредява тайната организация Македонска дружба и я оглавява. Негови заместници в нея са Евтим Спространов и Христо Михайлов. Тогава написва „Катехизис на македонските българи“, нелегално разпространяван сред македонските българи. Включва се във възстановяването и дейността на ВМРО и в дейността на македонските братства в България. Той е един от членовете учредители на Македонския научен институт и сътрудник на печатния орган на института сп. „Македонски преглед“, където публикува свои статии и спомени.
Народен представител от Петричка и Светиврачка околии в 21 и 22 Обикновено народно събрание (1923–1931) и е член на Македонската парламентарна група в Народното събрание. През 1925 г. е сред ранените в атентата в църквата „Св. Неделя“. Радетел е на противотуберкулозната пропаганда в България и главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата. Един от създателите на Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ в София и председател на Върховния медицински съвет.
0 коментара:
Публикуване на коментар