Стремежът към самостоятелна българска църква през ХІХ век е обоснован както от историческите и канонически права, произтичащи от автокефалния статут на Търновската патриаршия и Охридската архиепископия, премахнати по време на османското господство, така и от духовното потисничество на Цариградската патриаршия, която се ползва с предоставеното ѝ от султана право да представлява всички православни християни. Борбата за независима българска църква обхваща почти целия ХІХ век и в нея участват всички български краища – от Тулча до Охрид и Велес, и от Видин и Ниш до Лозенград, Одрин и Цариград. Основният въпрос засяга т.нар. „спорни епархии“, голямата част от които са в Македония1. Цариградската патриаршия не иска да се откаже от значителните приходи, идващи от Македония, и затова се стреми да ограничи Българската екзархия единствено в Северна България...
Очаквайте скоро...
0 коментара:
Публикуване на коментар