Необичайни избори посред лято

четвъртък, 2 юли 2020 г.

Необичайни избори посред лято 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6

Костадин Филипов

Предсрочният парламентарен вот в Република Северна Македония за първи път ще бъде в сряда в разгара на лятото и ще продължи три дни Най-после! Лидерите на парламентарните партии в Република Северна Македония се разбраха предсрочните избори, отложени от 12 април, да бъдат проведени на 15 юли. Дори председателят на саморазпусналия се парламент Талат Джафери, който през целия период на спорове – кога вотът да бъде насрочен, се дърпаше отново да свика Собранието, сега подписа закона за датата 15 юли. 

Президентът Стево Пендаровски, който по време на цялата криза с коронавируса действаше енергично и със самочувствие като държавник с легитимен избор от май миналата година, също подкрепи решението на политическите партии. Значи, 15 юли. Двадесет и втори избори в суверенна и независима Република Северна Македония – местни, парламентарни или президентски, пети предсрочни. Богата електорална статистика, която би трябвало да отразява демократичния характер на политическата система и да дава чувство на задоволство на обществото и на избирателите. 

Това пък ни кара да кажем: какво толкова, едни от многото избори, нека да гледаме на тях спокойно и трезво. Спокойни ли? Та, самият избор на дата вече бе пъхнат плътно в острата предизборна борба, която се води още от края на миналия октомври, когато при президента Стево Пендаровски лидерите на парламентарните политически партии решиха с консенсус предсрочният вот да бъде на 12 април. После той бе отложен заради заразата с коронавируса, но и дори и в условията на полицейски час и ограниченията на извънредното положение, предизборната кампания не е преставала. Вярно, под друга форма, лишена от масовост, предимно от телевизионните екрани и чрез прессъобщения на партийните централи, но предизборното противоборство въобще не е спирало. В това число и около датата на изборите. Колко варианта бяха предложени от страна на управляващите социалдемократи, от служебното правителство на Оливер Спасовски, лично от лидера на партията Зоран Заев. 

И всички те бяха отхвърляни от председателя на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски като неуместни заради епидемията и заради „грижата за здравето на гражданите“. Но че всичко това е било демагогия и тънки пропагандни сметки стана ясно, когато Мицковски под напора на събитията изведнъж се отказа от „твърдата“ си позиция за избори през септември и склони на 15 юли. Просто защото това бе негово предложение, надхвърлящо само със седмица последния вариант на Заев за 8 юли. За да може сега Мицковски да тържествува по медиите и на пресконференции, че е натрил носа на Заев дори с избора на дата за провеждането на предсрочния вот и че това е само един символ на предстоящата разгромна победа над СДСМ, с която ВМРО-ДПМНЕ ще се върне на власт. 

Начело с Мицковски като премиер, разбира се, ако онзи беглец от правосъдието Никола Груевски не поиска да се качи на белия кон и с него да влезе триумфално в Скопие. Нали докато беше премиер построи в центъра на града Триумфална арка, за която и до днес всички се питат на каква голяма победа е посветена тя. И нямат отговор. Само че този предсрочен вот на 15 юли има доста особености, които го различават от всички предишни, а най-вероятно и от всички следващи. Не говоря за решителния характер на изборния резултат, който ще определи кой ще бъде начело на изпълнителната власт в държавата през следващия четиригодишен период, ако и той не бъде предсрочно съкратен, разбира се. 

Или както казва един популярен журналист от Скопие – на 15 юли вечерта ще се знае „кой е Брут и кой е Цезар“. Той имаше предвид вътрешнопартийните битки в почти всички политически партии – по-големи или по-малки, на македонците или на албанците, за лидерство след вота, но пък на мен ми се струва, че тази историческа ретроспекция ще се отнася с пълна сила и за властта в страната. Кой да я тури в скута си и да я дундурка както си знае, или да стои отстрани и да се облизва, виждайки как победителите се ползват от благините ѝ. Брут или Цезар, Цезар или Брут. 

Нещо такова. Погледнете календара –15 юли е сряда. Не е нито един от почивните дни в края на седмицата – събота или неделя. Избори в работен ден, който, разбира се, служебното правителство се задължи да обяви за неработен. Всъщност, срядата ще е денят на основния избор, който по традиция ще започне в 7 часа сутринта, но този път избирателните секции ще затворят чак в 21 часа. Трябвало да има повече време за гласуване, тъй като през целия ден гласоподавателите ще трябва да спазват правилата на поведение по време на епидемия: физическа дистанция и така нататък. Предишният ден, вторник, по стара изборна практика ще гласуват старите и болни хора, войниците в казармите, затворниците зад решетките. Казахме „стари и болни хора“, за които се налага уточнението, че не става дума за страдащи от заразата Ковид-19. За тях е определен денят понеделник,13 юли, когато ще имат възможност да гласуват всички в принудителна карантина или самоизолация, наложени от заразата. Както се вижда, очертава се тридневен електорален маратон, някак си несъвместим с активния летен сезон. Политиците в Скопие през тези тридесет години независимост на страната винаги са се стремели да избягват да провеждат избори в разгара на лятото.

 Това е сезон, както и друг път сме писали, за който в Република Северна Македония се готвят отдавна, планират дестинации, правят своите сметки. В известен смисъл лятото и мястото, където ще го прекараш, се превръщат в един обществен фетиш и мярка за социален престиж. Но ако за летуване извън страната активният почивен сезон започва далече по-рано, за охридското крайбрежие, с гордост и преувеличено наричано от местните хора „нашето море“, той стартира тъкмо откъм 15 юли и трае до към средата на август. Толкова. Значи, избирателите, или по-точно-голяма част от тях, по време на вота няма да си бъдат у дома. 

Плюс това предпазливостта и страхът от заразата с коронавируса основателно ражда прогнозата за отказ от гласуването. Което още отсега кара политиците в Скопие да се страхуват, че избирателната активност ще падне рязко от „стандартните“ около 60 на сто, около които се „върти“ при предишните вотове. Очевидно пред урните ще отидат само твърдите ядра на партиите, които я докарат 40 процента активност, я не. Ако това се случи, ще стане повод на загубилите изборите да поставят под съмнение легитимността на победителите и правото им да управляват държавата без достатъчна електорална подкрепа. Което пък означава, че ожесточената, но ограничена от масови прояви – митинги, събрания и др., предизборна кампания ще продължи и след 15 юли. 

Лично за мен изборите на 15 юли, освен това кой ще управлява Република Северна Македония през следващите години, трябва да дадат отговор на въпроса ще възобнови ли работа Съвместната комисия за история и образование между двете държави, която бе създадена според Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев? 

Учените от Република Северна Македония, едностранно прекратиха участието си в работата на Комисията, оправдавайки се тъкмо с насрочените за 12 април, но после отложени избори. Не искали да се политизира дебата, казват, макар че според мен истинските причини са други. Е, сега вече избори ще има. Въпросът е ще се върнат ли на масата на разговорите хората от Скопие или някакви други „съображения“, наложени от ситуацията, отново ще ги накарат да се държат недоброжелателно и дръзко и да откажат участие в по-нататъшната работа. Всичко ще зависи от резултата от едни необичайни избори посред лято на 15 юли.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020