На 18 януари 1920 г., по време на XIII обикновен събор на македонските братстгва, състоял се в София, се слага начало на дискусия за приемане на съюзен устав. Членът на комисията ген. Симеон Добревски представя пред делегатите обобщен вариант на постъпилите три проекта1.
През следващите месеци, в периодично свиканите събори, представителите на емиграцията обсъждат и приемат на части предложените статути2. На 16 май 1920 г., XVII редовен събор на македонските братства в България финализира усилията на делегатите за приемане на съюзен устав3. На следния ден охридският интелектуалец Евтим Спространов, който следи и хроникира проявите на македонските легални и революционни дейци, отбелязва в дневника си събитието: „Най-сетне приехме и останалите глави от статутите за съюза на македонските братства. Слава Богу. Вчерашният ден ще остане паметен за свършената работа“4.
Отделни членове от устава на Съюза са публикувани за широката публика в печатния му орган – вестник „Македония“5, а след близо едно десетилетие и в Албумалманах „Македония“6. Анализ на приетия преди век базов документ има и в посочената по-долу монография, посветена на македонските бежански организации в България7.
Съюзните статути в цялост не са обнародвани до днес, въпреки че става дума за една от най-дълголетните организации на македонските българи, чийто ръководен орган – Изпълнителен комитет (ИК), е избран преди войните за национално обединение8...
Целият материал очаквайте скоро...
0 коментара:
Публикуване на коментар