За Комисията – противоречиво

сряда, 7 октомври 2020 г.

За Комисията – противоречиво 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 9.

В очакване учените от София и Скопие да седнат отново заедно на масата се правят опити за политизирането на експертния диалог И така – отново дойде време да се говорим за Съвместната експертна комисия за история и образование между България и Република Северна Македония. Големите политически събития при съседите, които уж бяха причината нейната работа да се отложи с десет месеца, отминаха. 

Проведоха се парламентарните избори край Вардар, състави се коалиционно правителство с познати участници – СДСМ на Зоран Заев и ДСИ на Али Ахмети, парламентът започна работа, пазарлъкът за това, кои хора какви отговорни постове в управлението да заемат, е на приключване, а и коронавирусът продължава да вилнее и да поставя под съмнение началото на учебната година, вече веднъж отложено от 1 септември за 1 октомври. 

Пък и да си призная, и Скопие, и цялата страна замириса на приятния аромат на печени червени чушки за направата на популярния айвар (нашенската лютеница), което означава, че календарната есен е дошла. Значи е време за старта на новия политически сезон. А и опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ, недоволна от изборния резултат, заяви и започна серия протести против новите управленци и тяхното правителство, като не пропусна да включи в основните лозунги на демонстрациите заканата, че „няма да дадем Гоце на българите, той е наш и само наш“. Картината е пълна, както се вижда. Заедно с това обаче нашата надежда е, че ще продължи работата на двустранната Съвместна комисия за история и образование, създадена според Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между София и Скопие. 

Много думи се изприказваха, много текстове се написаха, в това число и в Бюлетина на Македонския научен институт, за истинските мотиви на участниците от Република Северна Македония в нея да „вземат пауза“ в края на ноември миналата година. Тогава оправданието бе, че в държавата предстоят предсрочни парламентарни избори на 12 април и тъй като те не биха искали предизборната кампания, а и самият вот да окажат някакво политическо влияние върху дейността на Комисията, едностранно се оттеглиха. Нали винаги са твърдели, че става дума за експертен орган, в който се води чисто академична дискусия с научни аргументи и всеки опит за нейното политизиране трябва да се отхвърля най-категорично. Е, познавайки манталитета на експертната историческа общност край Вардар и техния вроден навик винаги да се съобразяват с това, кой е на власт в Скопие, си дадохме сметка, че седмината членове на македонската част в Комисията просто искат да изчакат изборния резултат и да се „съобразят“ с него. 

В един момент даже се опитахме да приемем тази реакция като чисто човешка загриженост, макар че какво – ще променят историята и нейните факти и наративи, около които са разговаряли с българските си колеги досега с други, които биха се харесали повече на дошлите на власт политици? Това ли е академичният поглед, зад който се криха толкова време, това ли е експертната оценка, на която уж толкова държат, това ли е постмодерното тълкуване на фактите и документите, на което се основава поведението им в разговорите с българските колеги? 

Какво се оказва: по една версия на историята за всяка власт, просто вадиш от джоба „правилната“ и я оповестяваш като своя принципна и системна позиция. Манталитет, какво да ги правиш, така са свикнали, така са обучавани, така действат. На всичко отгоре изборният ден се отложи: публично – заради пандемията с коронавируса, а неофициално – заради нееднаквата подготовка на политическите играчи за вота. 

В крайна сметка избирателите гласуваха на 15 юли, насред лятната ваканция, казаха своята дума и дадоха малко, но конституционно крайно ценно предимство от два депутатски гласа на социалдемократите на Зоран Заев и ръководената от него коалиция. Така предвидената пауза в работата на Комисията само от три-четири месеца се удължи на цели десет. През лятото от българска страна бе направен опит да бъдат уточнени и подписани протоколите от последната среща в края на ноември миналата година. Опитът за комуникация бе дистанционен, но едва ли това е причината и досега отговор от Скопие да няма. Което не попречи на президента Стево Пендаровски публично да заяви в телевизионно интервю, че двете страни, и по-точно двамата съпредседатели – проф. Ангел Димитров и проф. Драги Георгиев, подържали виртуален контакт така че един вид, работата на Комисията не е прекъсвала. 

Пълна измислица, която в устата на един държавен глава звучи крайно несериозно. Дали някой е излъгал президента Пендаровски, или той самият иска да вдъхне лъжлив оптимизъм за бъдещето на този важен орган от Договора за приятелство и добросъседство – не знам, но във всеки случай това показва изключително манипулативно отношение и подход, който не приляга на един президент на държава. Да сме живи и здрави, надявам се някога да имам възможност лично да го попитам какви са тези негови ходове и дава ли си той сметка за последиците от тях. 

Република Северна Македония има нов външен министър. Това е Буяр Османи от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, коалиционен партньор на СДСМ във властта. Досега Османи бе вицепремиер и ръководеше Секретариата по европейските въпроси на правителството. Сега, в новия състав на кабинета на Заев, той смени на поста досегашния външен министър Никола Димитров, който пък оглави същия този Секретариат, отговорен за политиката на държавата по европейската ѝ интеграция. Както се казва, двамата се размениха. 

Не бих искал сега да търся причините за тази смяна, по-важното е какво произтича от нея. А още по-важното е, че една от първите стъпки на новия шеф на дипломацията Буяр Османи бе да свика членовете на двете комисии, които Република Северна Македония има със своите съседи – с България и с Гърция. И не само да ги свика, а да им даде ясни инструкции да продължат с работата си оттам, откъдето бяха стигнали. 

В последвали няколко интервюта на Османи, пък и на специални пресконференции той даде да се разбере ясно, че държи на своето изискване, защото си дава сметка, че по работата на Комисията може да се съди за изпълнението на Договора за приятелство и добросъседство, на който (така поне казват!) в Скопие държали много. Да не забравяме, че Османи е албанец, което в много случаи е знак за прагматичност, а и досега неговото поведение по отношение на България е изпълнено със симпатия и разбиране. 

И неговият предшественик Никола Димитров, поне от фамилни причини, се държеше съвсем добронамерено към своите колеги български дипломати, но и над него тегнеше и продължава да тегне тази дамга от отровеното с антибългаризъм общество през години назад. Някъде прочетох, че проф. Драги Георгиев е заявил, че ще отправи покана към българските си колеги за среща в Скопие в края на септември или началото на октомври. 

От този момент насетне питам всички, които познавам от българската част на Комисията, дали вече такава покана е получена. И неизменно получавам отрицателен отговор. Поне до момента, в който готвим Бюлетина на МНИ и пиша този текст. Може и да бъде получена, но се страхувам, че може и да не се получи изобщо. И знаете ли защо? Ще се опитам да обясня. През цялата пауза в дейността на Комисията съпредседателят проф. Драги Георгиев не спря с медийните си изяви. Особено активни станаха те след формирането на правителството начело със Зоран Заев. 

Първоначално плахо, но напоследък съвсем открито и категорично проф. Георгиев твърди, че истинската причина те едностранно да прекъснат работата на комисията през ноември, не е било толкова съобразяването с „политизираните“ предстоящи избори, а недоволството им от Рамковата позиция на българското правителство и от последвалата Декларация на Народното събрание, излъчени по това време. Подобна реакция си е чисто политическа и няма нищо общо с експертния дух в Комисията. Помните, тогава от медиите в Скопие и от някои тамошни политици също се създаде преднамерено напрежение, свързано с очакването Скопие да получи „зелена светлина“ за преговорния процес за членство в ЕС. 

Страхувам се, уважаеми читатели на Бюлетина на МНИ, че и сега имаме подобна ситуация, но ако не ме лъже професионалното усещане, градусите на антибългарската кампания край Вардар са по-високи от онези, които бяха през миналата есен. И това ново напрежение е свързано с Меморандума, който българската дипломация е внесла в ЕК във връзка с обещанието от страна на председателстващата ЕС Германия през декември да се проведе междуправителствената конференция на ЕК със Скопие. 

Което на практика ще означава старт на преговорния процес за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз. (Виж рубриката „Новини от Република Северна Македония“). 

Та понеже имаме напрежение, подклаждано край Вардар от медии, политици и опозиция, и понеже в България ситуацията не е напълно спокойна, и понеже става дума за „българско стопиране“ на изпълнението на най-важната стратегическа задача на Република Северна Македония – членството в ЕС, и понеже… каквото и да кажем още, ще е излишно, не изключвам проф. Георгиев и неговите колеги от Скопие отново да превърнат това в мотив за още една „пауза“. Щом като можаха да го направят миналата година, защо не и сега. Ах, колко ми се иска да съм лош пророк. 

Костадин Филипов

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020