Д-р Георги Тренчев: Солун е светилникът на българската просвета в Македония

За раждането на Българската мъжка гимназия в Солун, за ролята ѝ в развитието на просветното дело на Българската екзархия, за условията на обучението и за превръщането ѝ в люпилня на революционери с д-р Георги Тренчев разговаря журналистът Костадин Филипов 

Георги Тренчев през 1998 г. завършва аспирантура в СУ „Св. Климент Охридски“– София във Факултета по педагогика, катедра „История на педагогиката“. Има научна степен доктор. Интересите и научните му търсения са насочени към въпроси от историята на педагогиката и развитието на образованието в България. Има издадени 5 книги и редица изследвания и публикации за развоя на учебното дело в българските земи през Възраждането. Значима част от изследователската му работа и от участията му в научни конференции е публикувана в сп. „Педагогика“, „Исторически преглед“, „История“, „Македонски преглед“, „Родознание“ и др. Член е на Управителния съвет на Общобългарския комитет „Васил Левски“– София и работи активно за популяризиране делото на Левски и неговите сподвижници. Член е на Македонския научен институт и на редколегията на печатния му орган сп. „Македонски преглед“, председател е на Научно-информационна група – Разлог. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 10

 – Доктор Тренчев, тази година Българската мъжка гимназия в Солун отбелязва 140 години от своето създаване. Това се случва през есента на 1880 г. Рано или късно е това? 

– Наистина тази година честваме един значим юбилей –140 години от създаването на Българската мъжка гимназия в Солун, останала в историята като Солунския светилник, разпространяваща българската просвета из цяла Македония. Появата ѝ през 1880 г. никак не е късно, сравнено с развоя на учебното дело в свободна България. Преди Освобождението ни на територията на България е имало две гимназии – Пловдивското епархийско класно училище „Св. Кирил и Методий“, обявено през 1868 г. за гимназия, начело с Йоаким Груев, Димитър Благоев и др. И Габровското училище, начело с Райчо Каролев и Иван Гюзелов и др., което от 1872 г. прераства в гимназия. Също и извън България – Болградската гимназия. След Освобождението започва нов развой на учебното дело. Тук аналогия може да се прави с Първа софийска мъжка гимназия. Софийската класическа гимназия е открита на 7 януари 1879 г. В първи клас се записват 76 ученици, във втори клас – 35 ученици. Солунската гимназия е открита през октомври 1880 г., това е една година и половина след Софийската. Учебната 1880–1881 г. също започва с два класа с около 100 ученици в първи и във втори клас. Ако сравним завършването на първия випуск също има съпоставимост. В края на учебната 1883–1884 г. завършва първият випуск на Софийската класическа гимназия, като в седми клас тогава има 11 ученици. Първият випуск на Солунската гимназия завършва през учебната 1885–1886 г., като в седми клас завършват също 11 ученици. Всичко това показва, че сравнена даже със Софийската гимназия, която е в свободна България и е подкрепяна от правителството, Солунската гимназия, въпреки трудностите от страна на османските власти и на гръцката пропаганда, е създадена много рано. Това я прави привлекателна и търсена и от много учители от свободна България. В България няма много места за гимназиални учители и затова редица учители, завършили висше образовани в чужбина, правят постъпки пред екзарха, за да бъдат назначени на работа в гимназията. Могат да се посочат д-р Димитър Страшимиров, Константин Величков и много други. Например Михаил Сарафов е директор на гимназията три години в периода от 1893 до 1896 г. Преди това е министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов 1880–1881 г., през 1884 г. е министър на финансите, а по-късно министър на вътрешните работи през 1901 г. Васил Кънчов, учител в гимназията и директор през учебната 1892–1893 г., по-късно през 1902 г. е министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев. 

 – Както е известно, имало е спорове гимназията да бъде или в Солун, или в Прилеп? С какви аргументи Солун „печели“? 

– Това е интересен спор и той е показателен за намеренията на Българската екзархия, даже и на българското правителство за това, доколко те са запознати с положението на българите, останали в Османската империя, и възможностите за развитие на учебното дело. Първоначално идеята е да се подкрепи създаването и издръжката на значимо класно училище, гимназия в населено място с преобладаващо българско население, като по този начин най-добре да бъдат удовлетворени техните нужди от образование. Настояванията на архимандрит Методи Кусев за откриване на гимназия в неговия роден град Прилеп се опират на тези основания. Тази теза наистина изглежда добра, но българското население невинаги е преобладаващо в големите административни, търговски и стопански центрове в Македония. Благодарение на упорството и прозрението на Кузман Шапкарев, който вече бил открил гимназията в Солун и започнал първата учебна 1880–1881 г., седалището ѝ остава тук. Неговите аргументи всъщност определят голямото значение на гимназията и ролята, която тя изиграва в историята – това, че Солун е централен град на цяла Македония, голям стопански и търговски център, но и просветен център с много училища. Тук гимназията е могла да стане известна и на света благодарение на чуждите консули, резидентирали в града, а то пък е предпоставка за по-коректно и по-внимателно отношение на турските власти към българската гимназия. Значителният брой учебни заведения на различните народности, на някои европейски държави чрез конкуренцията между тях всъщност допринася за бързото издигане на Българската мъжка гимназия и заемането и на едно от първите места като просветен център в Солун.

 – Защо, когато я споменаваме, държим да казваме, че тя е „мъжка“ и „българска“? Трябвало е да бъде отличавана от други подобни училища или нейните учредители са държали на това „българска“? 

– Точното име на гимназията е Българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун. Тя не може да бъде наречена по друг начин, защото турските власти разрешават само на официално признатите от тях вероизповедания да подържат училища, а гимназията е средно училище на Българската екзархия. Това означава, че за турските власти и за всички останали, тя официално е българска гимназия. Разбира се, тя е добила популярност и гражданственост с името Солунската гимназия, като под това име всички разбират именно Българската мъжка гимназия в Солун. Но това не е напълно правилно. Със същото име Солунска гимназия можем да говорим и за Българската девическа гимназия „Свето Благовещение“, за Българската търговска гимназия в Солун след 1904 г. или за Българската католическа гимназия в Солун, известна още като „Зейтинлъка“. Това много добре е използвано от редица историци в Р Северна Македония, които, споменавайки само Солунската гимназия, искат да кажат, че тя си е някаква тяхна, местна гимназия. Не желаят да посочат името Българска мъжка гимназия и да обяснят защо цялата интелигенция от Македония и Одринска Тракия, почти всички известни революционни дейци избират да учат точно в Българската гимназия. А възможностите не са никак малко. В Солун има още „Солунски гимназии“. Има две гръцки гимназии, има турска гимназия, има еврейска гимназия, по-късно пропагандите откриват и Влашка (румънска) гимназия, за кратко даже и Сръбска гимназия. Но цялото българско население на Македония избира точно Българската мъжка гимназия, защото я приема за своя. 

– Тази година отбелязваме и една друга голяма годишнина – 150 години на Българската екзархия. Каква е ролята ѝ за просветното дело в Македония? Някои го определят като „епохално“, така ли е? 

– Да, така е, това е знаменателна годишнина от създаването на Българската екзархия през 1870 г. Но тази година имаме и още една годишнина – 180 години от рождението на българския екзарх Йосиф, стоял начело на Българската екзархия цели 38 години от 1877 г. до 1915 г. Именно негова е заслугата за епохалното дело на Българската екзархия – развоя на учебното дело в останалите в Османската империя български земи. От 1880 г. до напускането му на Цариград през 1913 г. цели 33 години той отдава на неуморна борба за защита на българското население, за развитие на църковното и учебното дело. Вместо да остане в София и да работи за духовните дела на българите в свободна България, той избира да стои в враждебната среда на Цариград и да работи за останалите под властта на султана българи. Екзархията е единствената официално призната от турската власт институция и тя организира и провежда всички дейности, свързани с духовните и културни потребности на българското население. Освен с грижите за българското църковно дело може да се каже, че значително по-голяма част от дейността на Екзархията е свързана с развитието на учебното и просветното дело в Македония и Одринска Тракия. Създаденият към нея Училищен отдел се превръща с своеобразно „министерство на просветата“, което подпомага дейността на българските училища. Благодарение на тези усилия и неуморната дейност на екзарх Йосиф през учебната 1912 –1913 г. Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 22 66 учители. 

 – Как се набират ученици, пълни ли са класните стаи, има ли интерес към образованието? Все пак, това е краят на XIX век, комуникацията е трудна. 

– Събирането на ученици тогава е било лесно, според някогашните средства за комуникация. Още през 1881–1882 г. Шапкарев разгласил из цяла Македония, че в Солун се отваря българска гимназия с пансион и учебната година започнала със 123 ученици, разпределени в три гимназиални класа. Тя бързо става известна и желаещите да учат в нея са много. Трябва да посочим, че появата на гимназията изпреварва развитието на класните училища в много от градовете в Македония и ученици, завършили отделенията, идват в Солун, за да постъпят в първи клас или във втори клас. Затова в първите години на гимназията най-многобройни са учениците в първи, втори и трети клас, които всъщност са прогимназиалните класове, а в гимназиалните – в четвърти, пети, шести и седми броят на учениците намалява. Нормална практика на екзархийските класни училища и гимназиите е да имат само по една паралелка от всеки клас. Тук, в Солун, в първите години срещаме два първи класа, два втори и два трети класа. Затова през учебната 1884–1885 г. броят на учениците в гимназията достига над 300 ученика. Във всеки по-горен клас броят на учениците намалява и до последния седми клас достигат малко ученици, които да положат матура. Така например първия випуск на Солунската гимназия от 1885–1886 г. завършват 11 ученика, втория випуск от 1886–1887 г. завършват 17 ученика, третия випуск от 1887–1888 г. завършват 11 ученика, четвъртия випуск от 1888–1889 г. завършват 30 ученика, петия випуск от 1889–1890 г. завършват 14 ученика. Постепенно с откриването на повече класни училища в градовете на Македония броя на учениците в долните класове намалява, а редуцирането на субсидията от Българската екзархия води до допълнително намаляване на учениците. Така през учебната 1892–1893 г. обучаваните в гимназията са 171, през 1893–1894 г. – 162, а през 1894–1895 г. – 182 ученика, докато през 1886 г. са били 324 ученика. Според обяснението на началника на Училищния отдел причината за намаляване на броя на учениците в гимназията е съкращаването на част от отпуснатите стипендии. От друга страна, броят на учениците е свързан и с техните финансовите възможности. Идвайки от различни населени места, те трябва да бъдат настанени в пансион. Но издръжката в пансиона, която включва също и хранене, униформа и др. струва до 20 лири годишно, сума, която много малко ученици могат да си позволят. Голяма част от бедните ученици очакват стипендия от Екзархията, която да покрие тези разходи. Така много често от финансовите възможности на Екзархията да издържа стипендиантите в пансионите зависи и броят на учениците. Когато Екзархията намали броя на стипендиантите, намалява и броят на учениците в гимназията. Въпреки тези трудности гимназията е най-известното и най-предпочитаното учебно заведения на Българската екзархия. По време на своето 33-годишно съществуване тя дава 17 випуска с 488 завършили с матура ученици, но през всичките тези години в гимназията се обучават повече от 5820 ученици, което всъщност е нейния голям принос в развитието на учебното дело. 

– Освен просветно и образователно средище гимназията е и гнездо, в което се учат и изграждат едни от най-големите имена на революционното дело, така ли е? 

– Създадена с усилията на Българската екзархия гимназията би трябва да е изразител на идеята на екзарх Йосиф, който иска с църковното и учебно дело за заздрави позициите на българите в империята. И неговата еволюционна политика дава значими резултати, за които се изисква години на усилие и труд. Но именно в гимназия, която би трябвало да подкрепя вижданията на екзарха, се появява и развива революционното дело и началото на организираната въоръжена борба. С гимназията са свързани всички значими етапи от развитието на националноосвободителното движение на Македония и Одринска Тракия. Основаването на ВМОРО в Солун на 23 октомври 1893 г. е дело най-вече на дейци, работещи в Солунската гимназия. Петър Попарсов и Андон Димитров са учители, а д-р Христо Татарчев е лекар в гимназията. И останалите – Дамян Груев, Христо Батанджиев и Иван Хаджиниколов, са свързани с църковната и просветна дейност на Българската екзархия. Решението за вдигане на Илинденско-Преображенската въстание, взето на януарския конгрес, на който присъстват 17 делегати, е проведен от 2 до 4 януари в кабинета по физика на гимназията. Значителна роля гимназията изиграва в подготовката на революционните кадри. По-голяма част от учениците още в гимназията са запленени от революционните идеи и стават активни членове на ВМОРО. Най-значимите дейци на ВМОРО, сред които и Гоце Делчев, Даме Груев, Борис Сарафов, Кирил Пърличев, Даниел Крапчев и много други, са учили или работили във Солунската гимназия. Затова за гимназията можем да кажем, че освен че е просветен център, тя се превръща и в място за подготовка на революционни кадри. 

– След затварянето ѝ гимназията митарства, за да стигне до Горна Джумая? Можем ли да очертаем пътя ѝ? 

– Неспокойна е последната 1912–1913 учебна година на Българската мъжка гимназия в Солун. Има едно прекъсване на учебните занятия след освобождението на града от съюзнически войски, но обучението продължава, независимо от все по-засилените враждебни действия на гръцките власти. Учебната година приключва набързо към 12 юни 1913 г. и учениците напускат гимназията. На 16 юни започва Междусъюзническата война. На 18 юни гръцките войски влизат в гимназията и училищният инвентар е разграбен. Така престава да съществува Българската гимназия в Солун и започват нейните митарства из различни български градове. Първоначално тя е преместена в Струмица, а от 1916 г. се установява в Щип за една учебна година, после отново се връща в Струмица. След подписването на Ньойския договор Струмишка област е предадена на Кралството на сърби, хървати и словенци и гимназията отново се премества. През 1919 г. тя е в Петрич, но само за една година, а от следващата 1920 г. по покана на кмета на Горна Джумая, тя се премества там. Този път за постоянно. От 1920 г. тя е смесена гимназия, а пет години по-късно си връща и името „Св. св. Кирил и Методий“. Тази година отбелязваме и 100-годишен юбилей от установяването на гимназията в Благоевград.