Реакциите сред албанските политически партии и албанските медии в
Република Северна Македония във връзка с българската позиция за
отлагане на преговорите между Скопие и ЕС са доста умерени. В
дните и седмиците преди 17 ноември имаше някои негативни публикации от отделни албански журналисти, но след като стана ясно,
че България няма да отстъпи от своите позиции, албанските политици и
анализатори в тази страна обвиниха властите в Скопие заради
неизпълнените обещания от лидерите на Република Северна
Македония.
Албанската опозиция в лицето на председателя на „Съюза
за албанците“ Зиядин Села поиска на 18 ноември оставката на
министър-председателя Заев, на външния министър Османи, на
заместник министър-председателя по европейските въпроси
Димитров, както и сформирането на ново правителство. Зиядин Села
смята, че предсрочните парламентарни избори трябва да се проведат
заедно с местните избори следващата година. Според албанските
опозиционни партии започването на преговорите се е провалило
заради „измамническия подход на политиките на Заев“, от което е
последвало и българското вето. „Заев не може да води политика на
щрауса, да подписва споразумения и да не ги прилага, както беше
със Споразумението с България“, продължава Села в своите мотиви за
оставката на правителството.
От друга страна, външният министър Буяр
Османи и заместник министър-председателят Артан Груби не
отправиха никакви нападки към България и продължиха с призивите за
продължаване на преговорите, за да се намери решение на
споровете.
Разбира се, за албанците от Република Северна Македония е важно
тяхната държава да започне преговорите за членство в ЕС, но при
оценката на цялата ситуация с отлагането на преговорите за членство
на Република Северна Македония, реакциите на албанските политици
и анализатори от региона вземат предвид различни стратегически
съображения, които имат отношение към цялостните интереси на
Албания.
Република Албания има две големи външни пречки в преговорите за
членство в ЕС.
Първо, много е възможно Гърция да наложи вето на
определена фаза или да отлага преговорния процес, заради своите
искания и условия към Тирана. Второ, някои държави от ЕС, като
Франция и Нидерландия, критикуват силно политическите проблеми и
корупцията в Албания, както и големият брой търсещи убежище
албански граждани в техните страни. Тирана не желае да бъде
отделена от Република Северна Македония в преговорите и иска двете
страни да се придвижват в пакет, защото в противен случай това би
засилило изолацията на Албания, а и Скопие би се оказало в по-силна
позиция по отношение на албанския фактор на Балканите като цяло.
По тази причина евентуално българско вето към Република Северна
Македония би могло да се окаже изгодно за стратегическите интереси
на Албания, тъй като няма да позволи на Скопие да се откъсне по пътя
към ЕС.
Макар че през месец март тази година Албания получи одобрението
на страните членки на ЕС и от европейските институции за започване на преговори за членство в Съюза, преговорният процес за Албания ще
бъде доста проблематичен. Докладът за прогреса на Албания,
публикуван на 6 октомври 2020 г., посочва нуждата от по-голям
напредък във функционирането на Конституционния съд на страната и
приключването на реформата в изборното законодателство.
Държави
като Франция и Нидерландия са скептични, че институциите в Тирана
успяват да постигнат съществен напредък в борбата срещу
корупцията и организираната престъпност, което означава, че
преговорите с Албания е много вероятно да бъдат спирани от поне тези
две страни в Западна Европа.
Много по-сериозна заплаха за интеграцията на Албания в ЕС идва от
Гърция.
Атина не наложи вето за започването на преговорите на
Албания с ЕС на 17 ноември, но гръцките оценки са категорични, че
„Съседната страна има все още да извърви дълъг път, за да се
присъедини към ЕС“ (Манолис Кефалоянис, председател на
Делегацията на Европейския парламент за Албания). Според гръцката
страна едно от основните условия за интеграцията на Албания в
Евросъюза е придържането към добросъседските отношения, които са
ключови за получаване на подкрепата на Атина.
Двете страни се договориха през октомври 2020 г. да отнесат въпроса
за морската граница между тях пред Международния съд в Хага, но
остават доста проблематични въпроси.
През 2017 г., когато започнаха
официалните преговори между Албания и Гърция за т.нар. Пакет от
различни въпроси в гръцко-албанските отношения, Албания прие
гръцкото искане и се отказа от включването в този преговорен пакет на
въпроса за чамите, т.е. Тирана се отказа да постави пред Гърция
проблемите, свързани с тази албанска общност, която е прогонена от
Епир през 1944 г. Освен това от Атина настояват за пълно спазване на
правата на малцинствата в Албания и най-вече на гръцкото
национално малцинство.
Възможността за национално и религиозно
самоопределение на предстоящото преброяване през 2021 г. също е
важно гръцко условие пред Албания. От Атина поставят като ключово
изискване безпрепятственото ползване на всички имуществени права
на членовете на гръцката общност в Албания, независимо дали
собствениците живеят в тази страна или не.
Друго искане е насочено
към премахването на материалите и географските карти в
албанските учебници, които обозначават части от територията на
Република Гърция като албански етнически територии в миналото.
Според гръцки представители това са само някои от първите стъпки,
които институциите на Албания трябва да предприемат, ако не искат
страната да се сблъска с гръцко вето в някакъв момент от преговорния
процес за членство в ЕС.
Република Албания се сблъсква с претенциите на Гърция по редица
исторически въпроси. Големият интерес на албанците изисква тези
гръцко-албански спорове да се водят по предложения от българската
страна модел – историческите искания и тези да се подкрепят от
автентични и основани на доказателства исторически извори за научно
тълкуване на историческите събития, както е записано в Договора за
приятелство и добросъседство между Република България и Република
Северна Македония.
Само по този начин Албания би могла да защити
своята история от гръцките претенции.
Със сигурност дебатите относно промените в учебниците по история
на Република Северна Македония продължават да се следят
внимателно и от албанските историци. В учебната литература в тази
страна има доста текстове, които не се приемат от албанците и се
смятат за обидни спрямо тяхната идентичност.
По тази причина
работата на Смесената комисия на експертите по историческите
въпроси интересува и албанските историци, които могат да предложат
своите искания за промени в учебната литература.
Д-р Антон Панчев
0 коментара:
Публикуване на коментар