Жителите на Стеблево помнят и тачат българските си корени

сряда, 2 декември 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

Огромна част от жителите на село Стеблево в Голо бърдо, днешна Албания, никога не са крили, че са с български произход и говорят на стар български език (както сами наричат своя говор). Всъщност няма да е пресилено ако обобщим, че те са последната жива и до днес останка от някогашната средновековна българска империя, разпростирала се от Черно море на изток, до Берат и Бялград (днес Белград) на запад. 

Наскоро в албанската столица група родолюбиви местни жители се обединиха в Дружество за развитие на Стеблево. Единодушно за негов председател бе избран Хюсни Диша. В репортаж на РТЦ – Благоевград по повод събитието той припомни, че селото има интересна история. 

Стеблево три пъти е напускано и три пъти хората отново са идвали в него. Това е четвърти път“ и допълва, че голямата му цел и желание е да види в селото отново млади хора. Само за няколко месеца Хюсни Диша успява да обедини около себе си повече от 100 души, чийто родови корени са от Стеблево. По-голяма част от тях днес живеят в Тирана, но има много и в Елбасан, Дурас, а дори и в някои съседни държави. 

„Целта ни е да виждаме повече млади хора да се връщат в Стеблево. Много от тях желаят това, но за съжаление, проблемът с поминъка е голям“, не крие болката си Диша. В своето начинание той среща пълна подкрепа и в една от дъщерите си, Клодиана. 

Като български възпитаник тя признава, че откакто е завършила в София, България ѝ липсва. „Липсва ми България, липсва ми да говоря български“, казва тя и допълва, че като родена в Стеблево още от малка е научена, че говори на стар български език. „На мен ми е помогнало много обучението в България. Има много хора от Албания, които като се върнат у нас след като са се дипломирали в София, не знаят къде да се насочат. Изведнъж от една европейска по дух страна като България те идват тук, където все още има какво да се желае в това отношение“. 

Стеблевчани не пропускат да се похвалят и със своята най-голяма народностна гордост през последните години – построената и с български дарения църква „Свети Николай“. Този факт бе изтъкнат с особена гордост и от Хаджи Пируши, и от един от редовните спомоществуватели на региона – Алгерт Цварку, който не пропуска възможността да се похвали с постигнатото и да изкаже ясно своята огромна благодарност към всички български дарители, дали безвъзмездно своята лепта за църковния храм. 

Популярният в цяла Албания режисьор Есат Муслиу, който също произхожда от Стеблево, стига още по-далече в своите желания. Освен, че напомня колко е важно постигнатото с признаването на българското национално малцинство в страната, той мисли в перспектива и иска да вижда нашата общност в приятелската ни Албания със свой депутат в местния парламент. 

Остава да видим дали протегнатата братска ръка от страна на родолюбивите жители на Стеблево ще срещне адекватна българска подкрепа през следващите месеци и години.

                                                                                                                                       Николай Иванов 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020