Българският говор в Горен Порой, Егейска Македония

12/04/2021

сп. "Македонски преглед", Година XXI, 1998, № 3 Стоилов, Ант. Някои особености на българския говор в с. Горен Порой, Северна Гърция... 57–62

НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ГОВОР В СЕЛО ГОРЕН ПОРОЙ, СЕВЕРНА ГЪРЦИЯ 

 Антони Стоилов 

 Народните ни говори извън географските граници винаги са предизвиквали интерес поради най-малко две обстоятелства. Първото - че попълват информацията за съетоянието на говори, развивали се напълно самостоятелно в чужда езикова среда, и второ - защото тези говори са съхранили в себе си особености, обречени на изчезване поради естествено намаляващия брой на носителите им. 

В пълна сила казаното важи и за българския говор в село Горен Порой, Северна Гърция, което е разположено в основата на южните склонове на Беласица и се намира срещу българските села Коларово и Камена. На запад от него в Беласица е Макренйца (българско Мътница), а на юг в равнината - Родополи, Ливадя (Джума малеси, българско Ливадово), Монастираки (Дели Хасан) и Одигйтрия (българско Радйла). 

Изселническите вълни след Междусъюзническата война от 1913 г., след Ньойската конвенция от 1919 г. и след спогодбата Моллов-Кафандарис от 1927 г. не отминават и Горен Порой. Трудно е, бих казал даже невъзможно, да бъде установен броят на живеещите там българи, използващи днес говора. 

По ред причини тези хора сега са с гръцки имена и с гръцко гражданство. В селото, което сега е административен център на околните села, основната част от населението са етнически гърци и българският език се говори изключително от възрастни хора, конто при това като свой роден използват и гръцкия език, усвояван в продължение на осемдесет и повече години...

Целия материал четете по-долу:

   

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024