"...Американци влизат за пръв път в Македония към началото на 30-те години на XIX век. Те са представители на
Евангелистката протестантска (конгресистката) църква, чието
седалище е в град Бостън, САЩ. Там резидира и т.нар. Съвет
за мисиите в чужбина, който издава и специален печатен орган
- в. „Мишънари хералд". Прониквайки в Османската империя,
евангелистките мисионери имат за цел да прокарат пътя за бъдещото културно и икономическо проникване на САЩ в тази
част на Европа, предлагаща огромен пазар за изделията на северноамериканската индустрия.
А Македония е предпочетена
като един от стратегическите плацдарми за евангелисткото
настъпление в Ориента, предвид нейното средищно положение
на Балканите, при условията на вече очерталите се противоречия между политиката на Великите сили там и стремежа на по-
робените народности в Турция да защитят собствените си национални интереси в тази част на империята. Затова американските мисионери трябвало да изучат внимателно етническата
картина, политическата ситуация и духовните стремежи на населението в Македония.
Без познания по тези въпроси те не
биха имали успех в пропагандата. А техните правилни изеледвания обещавали да определят вярно посоките и същноетта на
дейноетта, която ще се реализира в бъдеще под ръководството
на Съвета на мисиите в САЩ.
Важно е да се подчертае, че от самото начало евангелистките мисионери установяват лично, че облаетта Македония е населена от българи. Това се доказва от първия специален доклад, свързан с Македония, изпратен в Бостън от протестантския мисионер Д. Шофлер през 1834 г. Там авторът отбелязва ясно, че „областта на запад от Солун е населена с бъл-
гарски селяни"'.
Неговото мнение съвпада напълно с оценките, конто дава и основателят на американската мисионерска
служба в Ориента - пастор Сайърс Хамлин.
През 60-те години
на XIX век един от най-влиятелните мисионери - Джеймс
Кларк, когато се докосва до етническата картина в Македония,
също е категоричен, че там „днес селското население говори
диалекти на българския език"2
. Съобразявайки дейността си с
настроенията и идеалите на българското население в Македония, американските пастори скоро печелят уважението на най-
видни представители на интелигенцията в областта.
Благодарение на това става възможно да се реализират редица съвместни инициативи, конто обективно подпомагат по-нататъшното
утвърждаване на българското национално самосъзнание сред
поробеното славянско население на Македония. Например
американският мисионер Елиас Риге се запознава в средата на
30-те години с крупния български просветен деец от Македо-
ния Неофит Рилски. По негово предложение Неофит се залавя
с превода на Новия завет на български език. След няколкого-
дишен труд ръкописът бил готов.
Ригс урежда печатането да
започне в град Смирна. С ръководството на работата по издаването на Новия завет Елиас Ригс и Неофит Рилски натоварили друг бележит книжовник от епохата - Константин Фотинов. Благодарение на усилията, положени от тримата, през
1840 г. Новият завет излиза на български език. Неговото разпространение в Мизия, Тракия и Македония съдейства за еманципирането на българската нация чрез нейното откъеване от
духовната опека на гръцката Фенерска патриаршия в Цариград.
Сътрудничеството на Елиас Ригс с македонската бъл-
гарска интелигенция обаче не свършва дотук. С финансовата
С него са положени основите на българската
периодика. А през 1844 г. самият Ригс публикува първия учебник по български език, предназначен за чужденци - преди
всичко за новопристигащи американски мисионери, на конто
предстояло да работят с българите. Книгата сыцо е издадена в
град Смирна съе заглавие „Бележки върху граматиката на
българския език".
В този случай е изключително важна една
техническа подробност: шестгодишното сътрудничество на
Ригс с Неофит Рилски и Константин Фотинов позволява на
американския пастор да научи и да говори преди всичко западното българско наречие, което се използва от населението в
Македония. Поради това и структурата на граматиката е изградена съобразно семантичните особености на западните
български диалекти.
И още нещо: самият факт, че когато американският автор е поставял заглавие на труда си „Граматиката на българския език", у него съвсем очевидно не е съществувало абсолютно никакво съмнение, че славянското население в Македония е от българска националност и поради това то говори български език, а не някакъв друг „македонски" език, какъвто нито съществува, нито някой знае за него. Ако е имало подобен
„македонски" език през 40-те години на XIX век като различен
от българския в Македония, то Ригс непременно щеше да използва в названието „македонски", защото то би отговаряло
най-точно на същноетта на славянскня език, който той е знаел
и е трябвало да подпомогне да научат новопристигащите мисионери..."
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар