Академик Веселин Хаджиниколов (1917 - 2003)

понеделник, 5 април 2021 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 2, Германов, Ст. Академик Веселин Хаджиниколов на 80 години... 135–138

"...Акад. В. Хаджиниколов е сред инициаторите за възстановяването на Македонския научен институт - София. Избран е за член на Научния съвет и Редколегията на списание „Македонски преглед", в който участва и досега. Той ръководи и секцията по етнография, фолклористика и изкуствознание. С участието си в Общото събрание на Института и другите научни прояви като конференции, кръгли маси и дискусии по различии поводи акад. Хаджиниколов допринася за творческо обсъждане и решаване на сложни научни проблеми от дейността на Македонския научен институт. 

Той е автор на поредица от статии, посветени на видни слависти за отношението им към българското население в Македония, публикувани в списание „Македонски преглед". Сред тях е статията за Ю. Венелин, в която се разглеждат възгледите на известия руски и украински славист за българския характер на славянското население в Македония. На същата тема е посветена и статията за друг руски славист - Н. С. Державин. В нея авторът привежда убедителни изказвания и сведения на Державин за бъл- гарите в областта Македония. Със сериозни доказателства с нео- борима историческа стойност е написана и статията за Марин Дринов и българите в Македония. С голям интерес у нас и в чужби- на се посрещна неговата студия „Национално самоопределение, етническо самосъзнание и македонска нация", публикувана в два последователни броя на списание „Македонски преглед". 

Тук авторът твърде сполучливо разкрива генезиса на македонизма, аргу- ментирано се обявява срещу опитите за присвояването на истори- ческото, културното и духовното наследство на македонските българи в името на някакъв чужд етнокултурен модел. Едновременно с това той маркира и бъдещите отношения между население на България и Република Македония в духа на съвременните общеевропейски изисквания. 

На акад. Б. Хаджиниколов принадлежи и подготвеното за печат монографично изеледване „Етногра- фията на Македония и Македонския научен институт в миналото". В тези свои изеледвания авторът разкрива ролята на историческата наука - чрез анализ на миналото, опознаване на настоящето и предвиждане на бъдещето. Като научен секретар и Главен редактор на списание „Исторически преглед" акад. В. Хаджиниколов създаде творческа ат- мосфера, дух на търпимост и разбирателство, така необходими за едно научно списание. Неслучайно тук е публикувана първата ста- тия на покойния акад. Д. Косев срещу македонизма, за съжале- ние намерил място и сред малцина български историци. По-късно се появяват документални научни публикации за историческата и политическата същност на македонския въпрос от автори като покойния акад. Д. Ангелов, проф. Л. Панайотов, покойния К. Пандев и др. 

Самият акад. В. Хаджиниколов написа статия в документал- ния сборник „Македония", в която твърде убедително разкрива българския характер на славянското население в Македония. Още в края на 60-те и началото на 70-те години като ръководител на авторския колектив за написването на регионална история на бившия Благоевградски окръг и партийната организация на БКП в този регион. Той зае ясна и определена позиция по македонския въп- рос, която отстоя до отпечатването на книгата през 1977 г., въпреки съпротивата на редица фактори по това време. Така за първи път в научно изеледване е показана погрешната политика на БКП по македонския въпрос, насилствената македонизация през 1946 г. и съпротивата срещу нея. 

Позицията си по македонския въпрос акад. Хаджиниколов защитава убедително и на редица международни форуми. Той поддържа диалога с научната мисъл по този въпрос най-вече в Европа, участва активно в международните връзки на българските историци в бившата ГДР, бившия Съветски съюз, Югославия и др. Особено полезни и конструктивни са неговите становища в дискусиите съе съветските историци в началото на 70-те години по етапите и развитието на македонския въпрос и особено по безспорната и общо приета истина в науката - че във Вардарска Македония живее българско население, което под натиска на външни фактори е заставено да променя народностното си съзна- ние в името на нова „македонска нация". 

Пак през този период той участва и в редица други научни прояви в Полша, Украина и Чехословакия, където успешно води полемика по миналото, кул- турата и езика на българското население в географската облает Македония, брани с научни аргументи българската народност, която Скопив и Белград се стремят на същите форуми да представят като някакви „македонци". 

Особено аргументирано той отстоява своите позиции при опитите за написването на многотомна история на славянските народи и стремежи на Скопие да наложи своето виждане по македонския въпрос. На тези срещи акад. В. Хаджиниколов последователно се придържа към становището да се очисти историческата наука от лъжата и демагогията, да не се пригажда историята към конюнктурата..."

 Целия материал четете по-долу:

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021