Икономическите интереси на албанците в Северна Македония

понеделник, 17 май 2021 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 4. 

Албанските политици и икономисти се надяват, че изграждането на инфраструктурните проекти в западната и в северната част на Северна Македония ще спомогне за преодоляването на голямото неравенство в регионалното развитие. 

Тази ситуация води до тежки проблеми от социално-икономически характер, като последица от непрякото стимулиране на миграцията на населението от по-малко развитите райони, докато паралелно фокусира общия икономически капацитет на страната в най-развитите центрове. В случая на Република Северна Македония районът на Скопие доминира във всеки аспект и параметър, започвайки от нивото на трудова заетост, инвестиции, брой на икономическите субекти, средна заплата, в културен и социален аспект, брой на жителите и т.н. 

Тази диспропорция в развитието не съответства на броя на населението в осемте района на страната. Районът на Скопие доминира с около 630 хиляди жители, а след него най-населеният район е този на Полог, който има около 100 хиляди жители повече от третия най-населен район, но е най-неразвитият район на страната заедно със Североизточния. В тези два района и особено в Полог е съсредоточена по-голямата част от албанското население в Северна Македония. 

Демографските данни на района на Полог показват, че забавянията в развитието не са свързани с малкия брой на населението, защото в противен случай би бил най-развитият район след този на Скопие. Според официалните данни БВП в този район е най-ниският от всички райони в страната. БВП на глава от населението в този район е 3,11 пъти по-нисък от този в Скопие, като е 15 пъти по-малък от средното за регионите на Европейския съюз. Ако се направи сравнение с равнището на инвестициите по райони, районът на Полог регистрира средно около 12 пъти по-малко инвестиции в сравнение с този на Скопие, докато в Североизточния район има около 34 пъти по-малко инвестиции. 

Другите пет района имат близки стойности, макар че нуждите на районите, съотнесени към демографските данни, не съответстват помежду си, но въпреки това нивата на инвестициите са подобни. За да се преодолее тази тежка икономическа ситуация, в която се намира районът с най-голямото албанско население в Република Северна Македония, албанските политици искат активни мерки и програма за стратегически инвестиции в тази част на страната. Макар че от 2007 г. действа Законът за равното регионално развитие, от албанските партии настояват да се подобри координацията между различните институции, както и между икономическите субекти, за да се увеличи нивото на инвестициите в района на Полог. Като ключов стратегически проект за развитието на инфраструктурата, предимно в общините с най-вече албанско население, се разглежда Коридор № 8. 

По тази причина обещанията за инвестирането на около 2,5 милиарда евро в изграждането на Коридор № 8 се приемат доста позитивно от албанските политици и икономически експерти. От Скопие обещаха активизиране на работите по изграждането на този паневропейски коридор. Финансиране на стойност от 700 милиона евро трябва да послужи за разширяването на пътя от Крива Паланка до Деве Баир и за ремонтирането на участъка от Куманово до Страцин, както и за изграждането на железопътната линия от Куманово до границата с България. Работи се по участъка от магистралата Ранковце – Крива Паланка, който е с дължина 25 километра и е на стойност от 58 милиона евро. 

По-активно се работи в западната част на Коридор № 8 в рамките на Република Северна Македония, т.е. за подобряване на инфраструктурните връзки с Албания. Продължава да се изгражда магистралата Кичево–Охрид, който проект е на стойност от около 600 милиона евро, като се планира да се построи в една част и да се разшири в друга част едно разклонение на магистралата за границата в Албания в района Требенища–Кяфасан и Тетово–Кичево, с които ще се завърши тази част от Коридор № 8. 

В западната част на Коридор № 8, що се отнася до железопътната линия, е планирано да се изгради един нов сектор от Кичево до Лин, за който е изработен проект и са заложени около 500 милиона евро, но ще се търси финансиране от международните финансови институции. Албанските политици в Република Северна Македония имат голям интерес от развитието на Коридор № 8 и ще бъдат важен стимулиращ фактор за неговото развитие. 

 Д-р Антон Панчев

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021