Охридският българин Владимир Панков разказва...

понеделник, 14 юни 2021 г.

сп. "Македонски преглед", година XXI, 1998, № 1. Владимир Панков (интервю). Търсенето на истината минава през болка и предивикателство... 5 - 16

"...По сыцото време бяха малтретирани мойте приятели Жарко Аврамовски, Горче Настевски, Ставре Темеловски, Иван Пипилев, Никола Каракулев и др. Отправяха ни смъртни закани, телефоните ни бяха прекъснати, а на граничните пунктове се правеше щателно претърсване, за да се намерят някакви компрометиращи материали. 

Бившата ми съпруга и дъщеря ми Наташа бяха заставени да дават сведения против мен. Докато продължаваше този морален и психически тормоз, аз бях викан три пъти в Държавна сигурност в Струга. Третият път даже бях бит...

По моя преценка пътувахме 2-3 часа, като през цялото време те мълчаха. Бях отведен в една отдалечена вила. Там бях държан 5 дни, като през цялото време бях с превръзка на очите. Шестимата полицаи, конто се сменяха, ми се представиха като служители на Държавна сигурност. 

Знам само две имена - Душко Климовски и Джоко Трайчевски, а главния от шестимата наричаха Миле. През тези дни бях малтретиран - не ми позволяваха да спя, нареждаха ми да стоя прав, за да не заспивам. Заявяваха ми, че ще бъда ликвидиран. 

„Който е стьпил в тази вила, жив не е излязъл...При завръщането в Охрид установих, че от апартамента, в който живеех и който е собственост на майка ми, липсват телевизор, магнетофон, факс, книги, 30 видеокасети, касетофон, пишеща машина и др. На стените бе изписано: „Вън българите от Македония", „Тук българите ги чака смърт". Ключовете от апартамента бяха в Държавна сигурност и кражбата е извършена или от същите хора, или от техни сътрудници."¨ 

Целия материал четете по-долу:
 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021