В Сърбия през следващите години 24 май се отбелязва от Белградската столична община и на културни форуми на сдружението
„Матица Сръбска“. Наличието на паметник предлага подходящо ритуално място за провеждане на церемония на открито, което е задължително условие за символното представяне на един празник пред
широката общественост. Така например през 2009 г. пред паметника се провежда молебен от сръбски, руски и български свещеници,
воден от влиятелния митрополит Амфилохие Радович.
Присъстват
посланиците на Русия, Украйна и България и представители на посолствата на Белорусия, Босна и Херцеговина, Македония и Черна
Гора. Венец полага и заместник-председателят на столичния общински съвет7
.
Към този момент трите години, изминали от поставянето
на монумента, не са довели до пълноценното му приемане в масовото
съзнание на гражданите. Името на парка „Св. св. Кирил и Методий“
е дадено отпреди Втората световна война, но не успява да се наложи, защото по същото време там е поставен паметник на сръбския
книжовник Вук Караджич (1787 – 1864) и жителите на града наричат неофициално мястото „При Вук“.
В решението на белградските
общинари за поставяне на паметника на Солунските братя се говори
най-общо за парка при Студентския дом „Лола“. Отсъствието на прецизност в официален документ не може да бъде случайно. Подобен
лош шанс има и празникът 24 май. Той остава в сянката на рождения
ден на Тито (25 май), който дълги години се е отбелязвал широко като
„ден на младостта“.
Живият спомен на няколко генерации не приема
да бъде заличена паметта за Тито, а и властите не се опитват да го
правят. Нещо повече – съвременна Сърбия полага сериозни опити да
присвои „титовото наследство“ в различни области и специално – в
международните отношения.
Кирилицата също не успява да мобилизира достатъчно значими
обществени групи...
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар