България първа в света призна независимостта на Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 1

Българското признаване на новата държава с нейното конституционно име Република Македония, открива пътя към активното й участие в международния живот. След референдума от 8 септември 1991 г. Събранието на Република Македония приема на 18 септември 1991 г. официална декларация за признаване на резултатите от референдума и за обявяването на независимостта на страната и отделянето й от следтитова Югославия. 

За щастие излизането от Югославската федерация става по сравнително мирен и безкръвен начин, въпреки сериозния натиск Македония да остане в остатъчна Югославия. България първа в света признава независимостта на Република Македония, сега Република Северна Македония. Това става с решение на българското правителството с министър-председател Филип Димитров от 15 януари 1992 г., при подкрепата на президента Желю Желев. С него се признава независимостта на четири от републиките на бивша Югославия – Словения, Хърватия, Македония и Босна и Херцеговина. То е последвано от декларация на Народното събрание, приета вечерта на същия ден. Всички парламентарни партии подкрепят огласеното решение. Признаването на независимостта на нашата млада съседка има решаващо значение за нейното бъдещо държавно развитие. 

То помага за неутрализиране на вътрешните противници на обявената независимост и на възможната заплаха от сръбска агресия. България същевременно показва, че освободена от дотогавашните външнополитически зависимости желае да участва дейно в политическото преустройство на европейския континент. Признаването на Р Македония цели и да предотврати формирането и утвърждаването на новата държава върху антибългарска основа. 

За следващите два от чуждестранните държавни актове на признаване свой личен принос има президентът Ж. Желев. Това се отнася за признаването от страна на Турция и на Русия. Турция бе втората след България, но и досега част от обществото край Вардар е убедена, че тя е първата, признала Македония. Това се дължи на това, че мнозина не искат да приемат жеста на България с първото признание и пропускат да го споменават. 

В жеста те съзират българско коварство, застрашаващо новата държава. Друга причина е, че Анкара първа открива свое посолство в Скопие. Благодарение на президента Ж. Желев и по негово настояване по-късно и руският президент Борис Елцин подписва указ, с който Русия също признава Македония за независима държава. Първите реакции в новопризнатите държави са предимно положителни с изключение на официалната реакция на Скопие, където на власт са проюгославските среди. Реакцията не е особено радваща и окуражаваща. Новината е забавена, пренебрегната и смачкана като четвърта или пета в емисиите на средствата за масова информация. 

Появяват се коментари с недоверие и дори подозрения, че България крои нещо. Официозът „Нова Македония“ лансира негативни оценки, че има подмолни български цели, докато няма никаква опасност от Сърбия, а и признаването е заради антисръбски настроения в България. От друга страна свидетелства на много македонски жители тогава и по-късно сочат, че те много се радват, че България е признала Македония . Някои от по-възрастните от тях с умиление мълвят името на Майка България. Изминават години на почти замразени отношения – търговски, и политически, и културни. 

Инерцията на сдържане на връзките с България до някаква степен е преодоляно при управлението на Любчо Георгиевски. По време на Косовската криза България оказва силна подкрепа на новата държава. На 20 декември 1993 г. Министерският съвет на Република България взема решение за установяване на дипломатически отношения на Република  България с Република Македония. През април 1993 г. Република Македония става 191-и член на ООН, но под натиска на Гърция в организацията тя получава наименованието Бивша югославска република Македония. То се запазва до нейния договор с Гърция, подписан в Преспа през юни 2018 г., когато името й е променено на сегашното – Република Северна Македония.