Искат Албания да бъде отделена от Северна Македония за ЕС

05/01/2022


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, кн. 12

Все повече критики получава позицията на министър-председателя Еди Рама да държи Република Албания свързана с Република Северна Македония в процеса на европейската интеграция. Тази позиция на албанското правителство води до ясно изразявано недоволство от страна на опозицията и на държавния глава. 

Президентът Илир Мета поиска категорично Република Албания да се отдели от Република Северна Македония и да се оценява за своите постижения що се отнася до интеграцията в ЕС. Държавният глава на Албания приветства позицията на България в подкрепа на неговата страна, след като София потвърди своето решение да отложи преговорите за Северна Македония, докато нееднократно поиска Албания да се оценява отделно по нейния път към ЕС. 

В своята реакция президентът Мета подчертава, че напредъкът на всяка страна въз основа на индивидуалните постижения е бил един от ключовите принципи, одобрени на Срещата на върха на ЕС през 2003 г. „Приветствам позицията на България, която предлага започването колкото се може по-бързо на преговорите за членството на Албания в Европейския съюз. Напредъкът на всяка страна въз основа на индивидуалните постижения беше един от основните принципи, одобрени на Срещата на върха в Солун през 2003 г.”, каза президентът Мета на 30 ноември. 

 Също така президентът на Албания заяви, че ще продължи да подкрепя и окуражава всяка стъпка, която води страната към членството в ЕС: 

„Ще продължа да подкрепям и окуражавам всяка стъпка, която ни води колкото се може по-бързо към европейското членство, в изпълнение на нашата национална стратегическа цел. Оставам също така с пълното убеждение, че Северна Македония е извършила изключителен напредък както в приложението на реформите, така и в постигането на едно историческо споразумение, каквото е Преспанското. 

Приветствам достойната позиция на македонските власти да продължават непоколебимо по проевропейския курс на реформите, които служат на гражданите и на аспирацията за членство в ЕС“, добави президентът [1]. Позицията на президента на Албания се предшестваше от подобна реч на Тритан Шеху от парламентарната трибуна на 25 ноември. Тритан Шеху е дългогодишен депутат от Демократическата партия, като е бил председател на тази партия, както и заместник министър-председател и министър на външните работи през 1996–1997 г. 

Във връзка с европейската интеграция на своята страна той заяви следното: „Тук трябва да разберем ясно, че процесът на европейската интеграция не е колективен процес, а индивидуален за всяка страна, основан на стандарти, които трябва да изпълни всяка страна. Ние все още имаме много да изпълним, нещо, което трябва да приемем без да използваме различни теории на обусловяването посредством Северна Македония. Албания е суверенна, независима държава и тя ще изпълнява стандартите на Европейския съюз. Албания не се обуславя нито от проблемите на Северна Македония с България, нито трябва да влизаме в тези спирали, защото са много опасни за нашата съдба. Ние трябва да изпълним своите стандарти, трябва да се изправим пред Брюксел и в съответствие с реализацията на тези стандарти, утре ще можем да бъдем членове на Европейския съюз“. 

И малко след това г-н Шеху добави, че: „Следователно да не се крием повече нито зад проблемите на Северна Македония с България, да не се крием зад „Отворените Балкани“, за да обуславяме нашата роля и интеграция от Сърбия, а да знаем да реализираме това, което трябва да се реализира. Затова ние трябва да подкрепяме, да се подготвяме, да сме готови за осъществяването на проектите на Европейския съюз, които се свързват с Албания, които се свързват с района, които се свързват с нашето европейско бъдеще, както и с общата интеграция. Всеки друг път е много опасен и реално може да ни доведе до фатални грешки, които исторически можем да заплатим много тежко, така както сме ги плащали в миналото нашите национални трагедии“[2]. 

Г-н Шеху разви своята теза и на следващото пленарно заседание на парламента на 2 декември, когато заяви: „Освен тези въпроси, защото има много за изброяване, фактически, вие, с вашите действия в подкрепа на проектите на Вучич, увреждате тежко нашата интеграция. Вие оставяте интеграцията на Албания като заложник на Сърбия. Това е стотици пъти по-лошо от това, което направихте, преплитайки нашата интеграция с проблемите на Северна Македония с България, докато самата България се принуди да реагира и да иска отделянето в процеса на нашата страна от Северна Македония. 

Това го направихте, за да скриете истината от провала на отварянето на преговорите от 2014 г. насам заради неизпълнението на стандартите, защото процесът на европейската интеграция е един индивидуален за всяка страна процес, а не колективен, въз основа на неговата реализация. Затова, ние самите трябва да работим за тази цел, без да обвързваме нашия процес с никого и толкова по-малко със Сърбия“[3]. 

Въпреки тези основателни критики, управляващите в Тирана отказват да признаят реалността и продължават да обвързват интеграцията на своята страна с Република Северна Македония. На 2 декември Мими Кодели, председател на Комисията за външна политика в албанския парламент, заяви: „Албания фактически има един добър другар в това пътуване, който е нейният комшия, спътник – Северна Македония, и вярвам, че това е било пътуване, в което сме успели да се учим взаимно от грешките ни и да печелим един от друг. Така че, не смятам, че Албания ще иска да може да се откъсне и че трябва да се откъсне, вярвам и се надявам много, че с последните развития след изборите в България, ветото ще се махне и ще се отвори пътят на Северна Македония и на Албания за провеждане на първата междуправителствена конференция, където вероятно ще получим „ОК“ за отварянето на преговорите“[4]. 

И в това изказване се вижда, че двете пропагандни лъжи на управляващите в Скопие – вероятността от промяна на българската позиция от едно ново правителство в България и евентуалната роля на някакъв международен „натиск“ за една такава промяна – също имат определено влияние за изработването на албанската позиция по въпроса за „пакетното“ придвижване с Република Северна Македония към ЕС. Тази тактика на правителството на Еди Рама по отношение на евроинтеграцията, както и действията за задълбочаване на сътрудничеството със Сърбия и Република Северна Македония в рамките на инициативата „Отворени Балкани“, предизвикват сериозно вътрешнополитическо напрежение в Албания и поставят под влиянието на външни фактори един много важен за тази страна процес. 

 Д-р Антон Панчев

1. Мета: Приветствам позицията на България, която предложи започването на преговорите на Албания с ЕС. В: http://www.gazetadita.al/meta-pershendes-qendrimin-e-bullgarise-qe-propozon-nisjen-e-negociatave-te-shqiperise-me-be/, 30 ноември 2021. 

2. Цялото изказване на Тритан Шеху може да бъде намерено на сайта на парламента на Република Албания, като частта за България е на страница 9: https://www.parlament.al/Files/Procesverbale/20211202110408Proc.%20dt%2025.11.2021.pdf 

3. Линк към изказването на Тритан Шеху на 2 декември: https://www.parlament.al/Files/Procesverbale/20211210091224Proc.%20dt%202.12.2021.pdf, с. 7. 

 4. Ветото на България: Социалистическата партия срещу Мета: Тирана не трябва да се откъсва от Скопие. В: http://www.gazetadita.al/vetoja-e-bullgarise-ps-kunder-metes-tirana-nuk-duhet-te-shkeputet-nga-shkupi/, 2 декември 2021.

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022