След Освобождението през 1878 г. българската армия
става източник на военни кадри за революционното движение в
Македония и Тракия. Мнозина офицери, получили образованието
си у нас и в чужбина, напускат армията и поемат трудния път на
освободителната борба като войводи на чети, като военни
командири в македоно-одринското опълчение по време на
Балканските и Първата световна война.
Десетки стотици са
имената на български офицери, оставили трайна диря в
освободителното движение на македонските и тракийските
българи. Сред тях е и полковник Сотир Атанасов.
Сотир Атанасов Янакиев (Вълков) е роден в с. Клисура,
Горноджумайско, на 30 март 1876 г. Като участник в
Илинденското въстание в Шести революционен окръг фамилията
му е отбелязана като Вълков. Това фамилно име води началото
си от с. Осоица, където неговият баща е известен с това, че е
умеел да дразни селските кучета с вълчи вой, майсторски
изпълняван от него. Майка му била добра певица и е била
уважавана в селото. Самият Сотир е имал чудесен глас и е
научил много песни от майка си.
На Бъдни вечер 1879 г. турците от с. Звегор и поречието
на р. Брегалница не за първи път решават да нападнат селото,
използвайки празнуването на светия празник, да подпалят
селото, за да безчинстват, заробват и избиват българското
население. Честен турчин успял по някакъв начин да съобщи на
Коджабашията в селото за намеренията на разбойниците турци...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар