Христо Матов (1869 – 1922)

19/02/2022

100 години от смъртта на Христо Матов
(4 март 1869, Струга – 10 февруари 1922, София) – виден деец на македоно-одринското революционно движение. Най-познатият и дълбок идеолог на ВМОРО през време на турския режим с голямо влияние върху всички ръководни сили на организацията. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 2

Завършва Българската мъжка гимназия в Солун (1888) и славянска филология и литература в Софийския университет (1893). Учител, директор на българските училища в Сяр (1893–1895) и в Скопие (1895–1898). Член е на ВМОРО от 1894 г. Организира първите революционни комитети в Скопие и Скопско и издава нелегалния революционен вестник „Санстефанска България“. 

От 1898 до 1901 г. е учител в Българската гимназия в Солун, като същевременно става член на ЦК на ВМРО. През 1901 г. във връзка със „Солунската афера“ е арестуван, осъден е на доживотен затвор и е изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия. В края на 1902 г. е амнистиран и екстерниран от турските власти в Княжество България. 

От 1902 до 1905 г. заедно с П. Тошев и д-р Хр. Татарчев е член на Задграничното представителство на ЦК на ВМОРО. По това време написва книгите: „Основи на Вътрешната революционна организация“ (1904); „Що бяхме, що сме“ (1905); „За управлението на Вътрешната революционна организация“ (1905). 

В тях разработва основните принципи, върху които се гради ВМОРО. Отново е задграничен представител през 1907–1908 г. и е председател на Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908). След младотурската революция (1908) заминава за Солун и е един от организаторите на Съюза на българските конституционни клубове. По време на Балканската война е доброволец в IX Велешка дружина на Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война е в Скопие, където заедно с Георги Баждаров издават в. „Родина“.

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022