115 години от рождението на акад. Иван Дуйчев

115 години от рождението на акад. Иван Дуйчев (18 април 1907 – 24 април 1986, София) – български историк медиевист. Завършва история в СУ (1932). Специализира в Италия. Старши научен сътрудник I ст. в Института по история (1949), професор в СУ (1967), академик (1981), член на множество чуждестранни академии и научни дружества, носител на Хердерова награда (1973). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 4.

Огромният брой на научните му трудове е посветен на историята и културата на средновековната българска държава и историята на Византия. В годините на Втората световна война заедно с Димитър Яранов обиколят Егейска Македония. Срещат се с местното население, издирват и правят копия на документи на българските черкви и читалища, събират сведения за числеността на населението и пр. 

По същото време като преводач защитава интересите на българското население пред германските и италиански военни власти. Автор е на малката книга „Македония в българската история“ (1941), издание на Македонския научен институт. В предговора към нея авторът подчертава: „Тези македонски или южнобългарски области са свързани неразривно със севернобългарските области. 

Не съществува отделна „македонска народност“ и никога в миналото не е съществувала. Цялото минало на Македония е свързано с миналото на севернобългарските земи. В течение на вековете тези две области на общото българско Отечество са обединени с една обща историческа съдба, общ език, обща култура, най-сетне с общи страдания и радости. Тази общност в живота на севернобългарските и македонските области може да се проследи от най-древни времена, през цялото средновековие и ново време, та до наши дни. 

Тази историческа и народностна общност обяснява и в същото време оправдава най-добре всички усилия и жертви на българските родолюбци за освобождение и обединение на македонските земи в пределите на обединената и цялостна българска държава.“ След 1944 г. книгата е включена от отечественофронтовската власт в списъка с „фашистки книги“, а Ив. Дуйчев е уволнен от Софийския университет и няколко години е принуден да се препитава с преводи от френски език. 

През 1945 г. заради дейността му в подкрепа на македонските българи през войната е включен от новите гръцките власти в списък лица, които трябва да бъдат съдени като военнопрестъпници. Обвинен е в кражба и изнасяне на гръцки културни ценности в България. 

Фактически това са елементи на българското културно-историческо наследство в Егейска Македония, което Ив. Дуйчев спасява от разграбване от гръцки партизани, водени от антибългарски настроения. С усилията на адвокат Стоян Бояджиев чрез дезинформация за мнима смърт и с укриване за няколко месеца в околностите на Велико Търново той избягва съдебната репресия.