сп. "Македонски преглед", г. 44, 2021, кн. 2. Ангел Златков. Усилията на Димитър Марков като княжески дипломатически агент в Цариград за постигане на българските национални стремежи (1896 – 1899)... 43 - 76
"...Димитър Марков изпълнява длъжността на български дипломатически представител в османската столица във време на криза, в която
запазването на целостта на Османската империя е поставено под въпрос, а нейните съседи са готови да се включат в борбата за разпределение на османското наследство. Неговата задача е не само да информира
българското правителство за случващите се събития край Босфора, но
и чрез проява на лична инициатива да помогне за облекчаването на съдбата на българите в Европейска Турция и решаването на Българския
национален въпрос.
По време на мандата си той поддържа постоянен
контакт с Високата порта и посланиците на Великите сили. Твърдите
му, но добре аргументирани и отстоявани позиции издигат авторитета на българската държава и положението на нейния представител в
дипломатическото тяло. Същевременно бързите му действия възпрепятстват много от инициативите на сръбската държава и ограничават
развитието на сръбската пропаганда в Македония.
Благодарение на усилията на Д. Марков Княжество България изгражда своя мрежа от представителства – търговски агентства, в Европейска Турция, целта на които е да се превърнат в координационни и
ръководни центрове на българските фактори за постигането на общата
цел – освобождението и обединението на българите на Балканския полуостров в една обща национална държава. Дипломатът участва активно в избора на първите български търговски агенти и умело направлява тяхната дейност за издигането на престижа на Княжество България
сред християнските поданици на султана.
По време на мандата на Димитър Марков е извършен и последният голям успех в разширяването на мрежата от митрополити на Българската екзархия с назначаването на владици в Дебър, Битоля и Струмица. Дипломатическият представител успява да балансира сложните отношения между българското правителство и екзарх Йосиф, като
предпазва църковната институция от външно вмешателство и дава нужната свобода на дипломата в расо да отстоява интересите на българския
народ пред Високата порта и султан Абдул Хамид II според традициите, наложени в османската столица."
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар