 |
| Част от фасадата на дома на един от задържаните Драги Каров |
на
ВМРО – СМД
към българската и световната
общественост да не се допусне в края на ХХ век да се преследват
граждани на Република Македония заради техните политически и
национални убеждения
София, 5 юни 1992 г.
На 18 април 1992 г. в Република Македония започнаха арести на
активни членове на ВМРО – ДПМНЕ, известни с безкомпромисните
си антикомунистически и антисръбски позиции. Известни са ни имената на 10 от арестуваните: Георги Калаузаров, агроном Крум Чушков,
Георги Чушков, Петър Коневски, Никола Василевски, Драган Митрев
(последните двама са общински съветници от ВМРО – ДПМНЕ), Драги
Каров и Бено Кюркчиев от гр. Велес и Живко Петрушев и Стойче Делевски от гр. Тетово.
В продължение на 12 дни властите не са давали на близките на
арестуваните никаква информация къде са отведени. До началото на
месец юни не е бил връчен обвинителният акт и на никого не е давана
информация за причината на арестуването.
Няколко дни преди началото на съдебния процес (12 юни, гр. Велес) е написан обвинителен
акт, но всеки опит на заинтересовани външни лица да го прочетат е
бил неуспешен. От роднините на Крум и Георги Чушкови се знае, че в
предварителния арест на задържаните е нанесен жесток побой.
Арестуваните са обвинени по член 218 на македонския наказателен кодекс – тероризъм (наказания от 1 до 10 години).
Има сериозни основания да се смята, че намереното у някои от
тях оръжие е било предварително подхвърлено от просръбски ориентирани служители на сигурността.
В Македония е публична тайна,
че привържениците на просръбските и прокомунистически формации
притежават незаконно огромно количество оръжие, предоставено им
от изтеглилата се сръбска армия. Ето защо буди недоумение фактът, че
оръжие е търсено само у активисти на ВМРО, смятани от официалната
власт за „българофили“.
Всички тези обстоятелства ни карат да мислим, че определени
просръбски среди в Скопие започват кампания за сплашване и ре-
172 Евгений Еков
пресиране на всички, които са известни като антититовисти и „българофили“.
Така например, г-н Георги Калаузаров, който е член на
ръководството на ВМРО – ДПМНЕ в гр. Велес, на 29 ноември 1991
г. публично изгори знамето на Титова Югославия и още тогава беше
заплашен от сръбски офицер, че скоро ще бъде наказан.
На 5 юни
1992 г. скопският комунистически официоз „Нова Македония“ писа
за Калаузаров, че е „явен михайловист“. Точно като „михайловисти“
бяха обвинявани и повечето от 120-те хиляди македонци, преминали
през югославските лагери за периода 1945 – 1990 г., както и 16-те
хиляди жертви на сърбокомунистическия терор във Вардарска Македония.
ВМРО – СМД призовава българската и световната общественост
да направи всичко възможно, за да не се допусне в края на ХХ век да се
преследват граждани на Република Македония заради техните политически и национални убеждения11.
ЦДА, ф. 2069К, оп. 1, а.е. 364, л. 1. Оригинал. Машинопис
Публикувано в: сп. "Македонски преглед", г. 44, 2021, кн.2. Евгений Еков. Архивни източници за историята на ВМРО – СМД през 90-те години на ХХ в. ...163 - 174
0 коментара:
Публикуване на коментар