Книга за отношенията на българите със света и Русия

13/05/2022


сп. "Македонски преглед", г. 44, 2021, кн. 2. Трендафил Митев. Книга за една от най-важните страници в отношенията на българите със света в Новото време. Стоян Германов. Пиринска Македония в руската наука и култура (От средата на ХVII век до 1912 г.). София: Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“. Кн. № 7. 219 с. ISBN 978-954-92400-7-8......................................175 - 188

"...руската наука от фазата на своето зачатие е открила, а след това повече от един век е признавала и доказвала, българския народностен облик на славянското население в цяла Македония. 

Първият период в развитието на това ново направление в българската духовна съдба авторът правилно отнася към времето от ХVI до началото на ХVIII в. Това е период, в който в Русия все още липсва модерната, европейски тип научна и популяризаторска дейност.

 Опирайки се на богата фактология, авторът е проследил старта на „обратната връзка“. Как, вече от север на юг, започват да се реализират основните традиционни направления, в многовековната практика на общуванията между българи и руси. Българските манастири изпращат таксидиоти при руския император. Там те разкриват истината за жестоката съдба на своя народ и искат подкрепа. Руските царе изпращат материална помощ за българските манастири като Рилския и Зографския в Атон. Лично руският владетел Иван Грозни (1533 – 1584) и неговите преки наследници се ангажират с тази нова за Русия духовно-спасителна дейност за българите. Центровете на руската православна църква прибавят богослужебна книжнина, църковните одежди и икони, защото те са унищожавани от завоевателя. 

По този начин авторът е разкрил успешно основните резултати в българо-руските общувания до началото на ХVIII в. При русите те внасят онази информация, която ще породи трайния интерес на руското общество към българите, а след това и разработването и целенасочената реализация на руската балканска политика. По отношение на нашия народ – тези обновени, ранни връзки и общувания между двата славянски народа подкрепят духовното оцеляване на българите. Съдействат да се преодолее задушаващата прегръдка, в която се намират българите в утробата на султанската империя. Преодоляна е представата за обречеността на един изолиран и подчинен християнски етнос, който няма никакви шансове за ново, модерно развитие. 

Вторият относително самостоятелен период в руския интерес към българската тема авторът с основание разполага в първата половина на ХIХ в. Самата Русия вече е друга като държавна, духовна и политическа реалност. След реформите на руския цар Петър І Велики (1682 – 1725) в нейните водещи градове се изграждат солидни университетски центрове, в които се развива богата и оригинална наука. 

Там работят вече талантливи и добре подготвени в научно отношение кадри. "...активизирането на руската балканска политика по това време се явява онзи нов, мощен тласък, който ще породи и една несъществувала в миналото трайна тенденция сред новосъздадения духовен елит на Руската империя: представителите на руската славистика ще започнат да искат вече от духовниците в българските манастири не само описание за църковните книги или одеждите, които са им необходими. Чрез тях ще се търси ново, оригинално историческо градиво за научните трудове, които ще се публикуват в Санкт Петербург или Москва. 

Ще се искат преписи от стари грамоти на българските царе, както и записи на български народни песни и обичаи, които са се пели и изпълнявали от векове, но се употребяват и в онзи, актуален момент. Целта вече очевидно не е старата: да се поддържа само и единствено оцеляването на източноправославния облик на българите християни в Османската империя. 

Задачата на руската хуманитаристика е принципно нова: да се осмисли, от рационална гледна точка, миналото на българската държавност, и така да се издигне на ново равнище достойнството на българския народ. Да се внесе нова, безспорна информация в представите за неговото място и роля в европейската цивилизация. Да се активизира на тази основа в мисленето на българите онова, което се нарича „модернизация“ в самосъзнанието, самочувствието и амбициите на този стар, цивилизован, но забравен и потиснат християнски народ в Европа..."

Целия материал четете по-късно...

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022