"Виенският период" в живота на Теодор Траянов

14/05/2022

Сп. "
Македонски преглед", 1996, кн. 3. Иван  Младенов. Теодор Траянов в развитието на българския символизъм (втора част) ... 151 - 166


"Да се пише за Траянов, без да се вземе предвид престоя му във Виена, означала да не се разбере духът на неговата поезия. 

Поетът прекарва 20 години в „сърцето на Европа", при това заминава от България твърде млад (през 1901 г.) едва осемнадесетгодишен и престоява там почти до четиридесетата си година (до 1921 година). Това е възраст, в която човек е «отворен" за света, възприятията и чувствата са най-свежи. Не е необходимо да се спираме нашироко върху този престой, тъй като не биографията на поета е предмет на нашето изследване. Ако правим това, то е, за да обсъдим известии спорни мнения около пребиваването на Траянов там и влиянията, които е търпял. 

Първото недоразумение се отнася до „северната хладина" в поезията на Траянов, чийто произход се търси в немския тип чувствителност, усвоена във Виена. Доколко може да се посочи такава „студенина" е изобщо спорно, но втората част на съждението е направо погрешна. Биенчанинът е топъл и приветлив човек, който с германците има съвсем малко общо извън езика. Като не може да се похвали с някакви исторически военни успехи, още Австро-Унгарската монархия хвърля всичките си сили за изява в културната област. Репутацията, която извоюва „Бургтеатър" в началото на века съперничи с тази на Парижката опера и Миланската скала. За разлика обаче от по-нехомогенното и пъстро общество в последните два града, във Виена осведомеността по въпроси на изкуството е стил на живот. 

Едно цяло общество култивира и зачита приветливостта и ведростта като основни добродетели. Радостта от живота и изтънчените наслади са цел на всички слоеве. Германците завиждат и изпитват тайна ненавист към виенчани, конто приличат повече на французи, отколкото на тях. Ценен източник за тези мисли е великолепната книга на Стефан Цвайг „Светът от вчера", чийто предмет е именно животът във Виена през периода, който ни интересува: „В тая възприемчивост към всичко цветно, звучно, празнично, в тая склонност към театралното като игра и отражение на живота, безразлично дали на сцената или в действителния живот, целият град бе единодушен"...

Целия материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022