Българската позиция спрямо Северна Македония и ЕС

23/06/2022


Европейският съюз е основан на ясни ценности (виж например: член 1а от Лисабонския договор). Приети са различни нормативни актове, чрез които се забраняват и осъждат дискриминацията, омразата, расизма, ксенофобията и други негативни прояви (виж например: Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Естествено, много други международни организации, като ООН или Съветът на Европа, също се занимават с подобни проблеми. Специално внимание се отделя на учебниците по история (виж например: Combating stereotypes and raising awareness of history, https://www.coe.int/en/web/history-teaching). 

Прегледът дори на част от релевантните документи на ЕС, на Съвета на Европа и на други организации показва, че Република Северна Македония е изправена пред редица сериозни проблеми във връзка с расизма и дискриминацията и не покрива ценностните критерии за членство в тях. Още с формирането си към края на Втората световна война и през целия период на югославското управление този субект в състава на Югославия, независимо дали е била „народна“, „социалистическа“ или друга „република“, но винаги под силния контрол на Сърбия, е имал за основна цел унищожаването на националното самосъзнание на българското население. 

За това са използвани най-различни средства – от физическото унищожение на десетки хиляди българи, през изтезаването, затварянето, интернирането на стотици хиляди хора само заради българското им самосъзнание, забраната и преследването на всяка индивидуална или групова проява на българската национална свяст. 

За осъществяването на тази цел са били впрегнати всички инструменти на тоталитарната държава, за да се унищожи всяка връзка с България и всеки спомен за българския характер на населението. С по-други форми тази политика продължава и след създаването на уж независимата държава Република (Северна) Македония. Омразата срещу българите в Северна Македония и срещу българите като цяло изобщо не се дължи на българското „вето”, както се опитват да ни убеждават в Скопие, а на официалната политика в този субект от почти 80 години. Политическите, икономическите, академическите, медийните кръгове, които управляват Република Северна Македония, продължават да разпространяват омраза към българите, защото това е идеологията на която се крепи тяхното управление. 

Омразата към българите е същността на македонизма – премахне ли се тази омраза, премахва се и македонистката идеология, т.е. действително се унищожава „идентитетот“ на македонистите. Позорно е твърдението на някои български политици и „експерти“, които разпространяват тази нагла македонистка лъжа, защото така оправдават престъпленията на македонизма срещу българите. Освен това, те показват пълното си непознаване на процесите в Република Северна Македония, защото изглежда не са прочели и един тамошен „академичен“ труд, в който става дума за българите. 

Дали омразата към България се дължи на българското „вето“ или на добре организираната и идеологизирана политика от страна на институциите в Скопие, може лесно да се види например при изследването на учебните текстове в тази страна. Учебниците в Република Северна Македония се пишат на „македонски“ език, а след това се превеждат на езиците на тези общности, които са признати в Конституцията. В този текст се дават някои примери от учебници на албански език в тази страна, които са пълни с всички характерни фалшификации, но тук са представени само някои от най-грубите нападки срещу българите. Разглежданите учебници са издадени през 2015 и 2018 г., т.е. преди българското „вето“. 

Учебниците по история са публикувани и след подписването на Договора за приятелство, което е още едно доказателство, че в Скопие никога не са и възнамерявали да изменят учебната си литература в съответствие с договора, както си личи и от безплодната 4-годишна работа на Смесената комисия по исторически и образователни въпроси.

 “Historia për vitin e parë” (История за първата година). Prosvetno dello, Shkup, 2018, с. 152:

 „Обединението на славянските племена през втората половина на 7 век се прекъсва с идването на българите. Българите са монголо-татарско племе от турската група на народите. Като скитническо племе българите винаги са сменяли мястото си на живеене. Занимавали са се с отглеждането на коне, с лов и с плячкосване“. 

Gjeografia e Republikës së Maqedonisë për vitin ІІ të gjimnazit të reformuar” (География на Република Македония за ІІ година на реформираната гимназия). Prosvetno dello, Shkup, 2015, с. 9: 

„... частта на Пирин беше окупирана от България (6 7982 км, или 9,9%), но и една малка част се падна и на Албания (802 км2 или 1,2%)“. 

Пак там, с. 17: 

В които етнически граници Македония включва площ от 68 451 км2. От тях на Република Македония се падат 25 713 км2 (или 37,5%), след това 34 411 км2 (50,3%) се намират в Гърция, след това 6 798 км2, (9,9%) в България, 802 км2 (1,2%) в Албания и в Сърбия и Черна гора 727 км2 (1,1%)“. 

Пак там, с. 99: 

Сред албанците в Македония съществуват кланове, които смятат себе си за автохтонни. Те основно са македонски населения, които през периода на турското владичество са приели ислямската вяра и постепенно са албанизирани. Между тях има и някои кланове, които имат турски, ромски или черкезки произход“ (както се вижда, не се спестяват коментари за предполагаемия етнически произход и на албанците в учебниците на родния им език). 

Пак там, с. 108: „Според други данни, в Гърция живеят около 400 000, в България 400 000, в Албания над 100 000, в Република Сърбия около 200 000 македонци. Общият брой на македонците в съседни държави е около 1 100 000 жители“. 

В частта на Пиринска Македония, по-точно в България, македонци има в селата, но и в градовете Благоевград, Разлог, Петрич, Мелник, Сандански, Банско и др. Не е за подценяване и концентрацията на македонци в София, Варна, Пловдив и др. Днес, заради по-либералното отношение на българското правителство, македонците са организирани в организации, от които най-важната е ОМО „Илинден“. Да се надяваме, че в един бъдещ период българското правителство ще има и по-либерално отношение във връзка с малцинството на македонците и другите [малцинства]“. 

 “Historia për vitin e tretë” (История за третата година). Prosvetno Dello, Shkup, 2018, с. 226: Позицията на македонците в България 

Политическите промени в НР България на 9 септември 1944 г. се отразиха благоприятно за националното утвърждаване на македонците в България. Българското ръководство и особено Георги Димитров (с произход от Македония) прие съществуването на македонско национално малцинство в България, съответно в частта на Пиринска Македония. За това допринесоха добрите отношения, които се развиваха между България и Македония. В преброяването на населението през 1946 г. 63,7% от населението в частта на Пиринска Македония, съответно 178 000 души заявиха македонска принадлежност. На тях им се осигури обучение и друго културно изразяване на македонски език. Образованието го провеждаха учители от НР Македония, които отидоха доброволно в България. Бяха открити някои културни институции. Този процес беше известен като културна автономия на македонците в България. Заради конфликта на СССР с Югославия през 1948 г. (Информбюро), България изостави национално-културната политика спрямо македонците. Македонските учители бяха интернирани, бяха затворени училищата и македонските културни институции. Настана период на тежки обвинения, отричане на македонския език и култура. Непризнаването на македонския език, история и култура продължава до наши дни“. 

В Република Северна Македония се използват всички възможни форми за прокарване на антибългарска пропаганда в публичното пространство, като особено внимание се отделя на изготвянето на художествени и „документални“ филми. Добре известен е случаят със злополучния филм „Трето полувреме“, но са създадени и „документални“ филми по темата за „расовите различия“ между българи и „македонци“: „Етногенетските разлики...“ (https://www.youtube.com/watchv=lSDOV0yfJTQ&t=984s&fbclid=IwAR2IBABbH93wSBOxwWtFM3gxluVieLD-1kUmiOUcLC9_rxNqDkEoAW87fkU). 

Интересно, какво ли мислят в страни като Германия и Австрия относно изграждането на „идентичност“, основана на формата на черепите? Като стана дума за европейски страни, където „не разбирали българската позиция за Македония“, е добре да се напомни, че европейски „експерти“ и „институти“ разпространяват идеи, които ни карат да правим сравнения с някои ужасни събития от първата половина на ХХ в. 

В свои монографии и статии за историята на Македония такива учени заместват българи с „македонци“ или пишат българите в кавички, като напълно пренебрегват автентичните исторически извори. Не се притесняват да пишат и говорят, че българите от Македония били „аморфна маса“ през ХІХ и в началото на ХХ в, че не „били развили национално самосъзнание“, защото „били изостанали“ от социалните и културните процеси на епохата и т.н. 

Сега подобни „теории“ отново се разпространяват и от „експерти“ и „институти“ в страни от ЕС с цел да защитават техните геополитически и идеологически концепции (виж например: IFIMES (Словения): 

„Независима България беше създадена на базата на споразумението между Руската империя и Османската империя със Санстефанския договор от 1878 г. Тогава територията на България беше населявана предимно от богомилско (!), македонско и турско население, което по-късно, под силния натиск на новосъздадената държава, беше насилствено „българизирано“ (“2021 Elections in Bulgaria: Bulgarian 'assault' on North Macedonia”, 24 март 2021, https://www.ifimes.org/en/researches/2021-elections-in-bulgaria-bulgarian-assault-on-north-macedonia/4755). 

Но именно представителите на такива страни трябва много да внимават, защото подобни „теории“ са създавани там, за да принизяват чуждите култури според концепцията за „унтерменшите“. Югославската пропаганда беше много добре представена по света и е повлияла сериозно върху различни историографии. 

Дори в Косово има учени, които разпространяват расистки стереотипи за българите (виж например: Buxhovi, Jusuf. Maqedonia – Nga Antika deri te Koha jonë (Буджови, Юсуф. Македония – от Античността до наше време). Houston– Prishtinë, 2019, с. 190–191): 

Става дума за цялостното смесване на българското население със славянското, между един индоевропейски народ (славяните) и един друг неиндоевропейски, или между бялата раса и тази жълтата, татаро-монголската“. 

Нека да се върнем към основния въпрос – българското „вето“ ли водело до омраза срещу българите!? Децата в Република Северна Македония, независимо на какъв език се обучават, от малки се учат да презират българите като расово непълноценни, брутални и зли същества, потискащи и унищожаващи „висшата македонска култура“ и народ. В този контекст да не повдигаме темата и за „фашистките окупатори“, че наистина ще стане прекалено. 

Освен върху абсурдни фалшификации, македонистката идеология е изградена и върху расистки стереотипи и омраза срещу българския етнос, колкото и парадоксален да е този „авторасизъм“! Това се вижда много ясно от учебната и „академичната“ литература, както и от системните изявления на политици, журналисти и академически представители от Северна Македония. 

В тази идеология, първо, се правят директни опити за показване на „различията“ между българи и „македонци“ въз основа на расовото разграничение! Да се изгражда идеология въз основа на расови признаци и противопоставяне е напълно против всякакви научни принципи и европейски ценности. 

Второ, правят се внушения, че „татаро-монголите“, „жълтата раса“ (абсолютно ненаучни „термини“) били на по-ниско културно ново от „бялата“!? 

Трето, не бива да се забравя, че етноними изобщо не могат да се използват по пейоративен начин. Тези постулати на македонската „наука“ как ли се вписват с ценностите на ЕС? 

От какви ли мотиви се водят разни чиновници на ЕС, които твърдят, че „Северна Македония била изпълнила критериите за провеждането на Първата междуправителствена конференция“

Трябва добре да разберем, че става въпрос не просто за някакви заблуди и обикновени лъжи на някакви необразовани персони. 

Истината е, че трябва да се борим с добре развита расистка идеология, започнала да се създава преди около 150 години в академическите и политическите кръгове на Сърбия (виж например краткия обзор: Milosavljević, Olivera. Crni Bugarine. В: https://pescanik.net/crni-bugarine/). Тази идеология се е разпространявала в широките слоеве на сръбското общество, подготвила е антибългарската политическа програма, въз основа на която е осъществен геноцидът срещу българите в Македония след 1912 г. 

Впоследствие, заради десетилетията систематична работа, тази идеология е успешно инсталирана в политическите, академическите и медийните кръгове на Република Северна Македония и е основната база за изграждането на „идентитетот“. Идеологическата платформа на Белград – Скопие е обслужвана от силна пропагандна машина, в която се включени не само местни, но и чуждестранни „учени“, журналисти, политици. 

Обидите и дискриминацията срещу българите, унищожаването на българското културно наследство, е неизменна част от тази расистка идеология – нима „дивите азиатци“ биха могли да създадат своя азбука, своя уникална цивилизация – това е дело на „белите, европеидни македонци“, които исторически са потискани от „татаро-монголите“!? 

Българските институции и организации на гражданското общество трябва да осъзнаят същината и дълбочината на проблема и да предприемат нужните инициативи на международно ниво, за да се сложи край на тази античовешка идеология и Република Северна Македония да бъде реформирана цялостно. Опитът да се търси „споделена вина“ за състоянието на отношенията със Северна Македония, е опит за оневиняването на институционализираната расистка доктрина в нашата съседна страна. 

Всеки политик, дипломат, експерт, журналист и пр., който призовава за „незабавно започване на преговорите за членство“ на Северна Македония в ЕС, при настоящата идеологическа платформа в тази страна, трябва да бъде наясно, че подкрепя шовинистична идеология, основана на расова омраза срещу България и българите, а това е в противоречие не само с евроатлантическите, но и с общочовешките ценности. По тази причина абсолютно не е вярно, че членството на Република Северна Македония в ЕС ще разреши проблемите между нас! 

Не е нужно да припомняме какво направи България през последните 31 години за оцеляването на Република Македония като държава, нито какви договори и споразумения имаме, но е ясно, че в Скопие нямат никакво намерение да скъсват с расистките метастази на югославизма. Ако Северна Македония започне да отваря преговорните глави с настоящата расистка идеология на македонизма, тя ще започне още по-агресивна кампания срещу България, защото тази конструкция е създадена изцяло на антибългарска основа. 

Ще решат, че това е жизнена идеология, която им носи успех (членството в НАТО, ЕС) и ще укрепят антибългаризма като теория и практика (репресии срещу българите там, доунищожаване на българското културно наследство, никакви промени в учебниците и в публичната реч). Затова е нужен специален мониторинг от страна на институциите на ЕС с ясна програма и срокове за реформирането на тази държава. 

Всяко колебание в това отношение ще застраши основните ценности на Съюза, както и ще постави под заплаха отношенията на ЕС с други държави по света, защото неговата външна политика се гради въз основа на принципа на защитата на човешките права и борбата срещу всички форми на расизъм, омраза и дискриминация. В случай на започване на преговори със Северна Македония, без ясни ангажименти за реформирането на нашата югозападна съседка и за премахване на нейната расистка доктрина, ЕС сам ще наруши тези свои основни принципи и ще минира идеологическите стожери на своята външна политика. 

 Д-р Антон Панчев

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022