Религиозни институции и идентичност на Балканите

05/06/2022

Религиозни институции и национална идентичност на Балканите (ХIХ–ХХ век). Сборник с изследвания. Съст. Зорка Първанова. 

Институт за балканистика с център по тракология, Издателство на БАН. С., 2021, 360 с., с ил. ISBN 978-619-245- 163-9. 

Сборникът съдържа 15 студии от 16 автори, основно представители на Института по балканистика с център по тракология при БАН. Изданието е посветено на 150-годишнината от основаването на Българската екзархия. 

Това логично определя и съдържанието му. Поместените материали покриват един период от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. Те включват изключително разнообразна фактология, предлагат както обобщения, така и акценти върху единични исторически феномени. Изследванията са обособени в три тематични кръга. 

Първият, с наименование „Развитие и институционално укрепване на Българската екзархия в Османската империя“, дава представителна картина на формирането и ролята на Екзархията до 1913 г. Общ преглед на развитието на институцията прави Христо Темелски, а Михаил Иванов разглежда ролята ѝ след 1878 г. по непубликувани османски документи. Две изследвания – на Емил Евлогиев, на Антон Свраков и Пантелей Спасов, анализират финансови аспекти от историята на Екзархията. Техните текстове запълват съществена празнина в историята на тази общобългарска институция.

Във вторият раздел, озаглавен „Екзархията, чуждите религиозни мисии и пропаганди и българите в Македония и Одринска Тракия до Балканските войни“, доминират текстовете, представящи различни религиозни институции: Солунската църковна община (Юра Константинова), католически (Рая Заимова) и протестантски (Елмира Василева) мисии в Солун, свидетелства на руски очевидци за борбите на християнските институции в Македония (Никита Гусев). Мария Маркова отделя внимание на идентичността на православните българи в Западна Тракия, а Зорка Първанова разглежда мястото на Екзархията в политическия живот на българите в Османската империя по време на т.нар. втори конституционен режим (1908–1912). 

Третият раздел представя пресечните точки между църква, култура и политика в съвременността. Два текста разглеждат българска проблематика. Раймонд Детрез се фокусира върху българите-католици в Никополска епархия през 20-те и 30-те години на ХХ в., а Бисер Петров анализира представите на съветски генерали за екзарх Стефан Български. 

На югославска проблематика са посветени също два текста. Ирина Огнянова показва съдбата на католическата църква в първите години на комунистическа власт в Хърватия. Марияна Стамова проследява конфигурацията албански и сръбски национализъм и ролята на сръбските религиозни, научни и културни институции през 80-те години на ХХ в. Последният материал в тома е на Калина Пеева, която представя актуален аспект на историята на съвременна Турция: за мястото на лаицизма между европеизация и ислямизация. 

Строго научно по своя характер, изданието запълва съществени празнини по отношение историята на Българската екзархия и особено за нейната роля на просветен, културен и преди всичко консолидиращ фактор за населението в Македония и Одринско. Текстовете имат изключително висока информативна стойност и представляват интерес за всеки, който проявява задълбочен интерес към религиозната проблематика, Македонския въпрос, и в по-широк план – към важни аспекти от историята на България и на Балканите в ново и най-ново време. 

Николай Поппетров

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024