Институт за
балканистика с център по
тракология, Издателство на БАН. С.,
2021, 360 с., с ил. ISBN 978-619-245-
163-9.
Сборникът съдържа 15 студии от 16
автори, основно представители на
Института по балканистика с център
по тракология при БАН. Изданието е
посветено на 150-годишнината от
основаването на Българската
екзархия.
Това логично определя и
съдържанието му. Поместените
материали покриват един период от
70-те години на ХIХ в. до наши дни. Те включват изключително
разнообразна фактология, предлагат както обобщения, така и
акценти върху единични исторически феномени.
Изследванията са обособени в три тематични кръга.
Първият, с
наименование „Развитие и институционално укрепване на
Българската екзархия в Османската империя“, дава представителна
картина на формирането и ролята на Екзархията до 1913 г. Общ
преглед на развитието на институцията прави Христо Темелски, а
Михаил Иванов разглежда ролята ѝ след 1878 г. по непубликувани
османски документи. Две изследвания – на Емил Евлогиев, на Антон
Свраков и Пантелей Спасов, анализират финансови аспекти от
историята на Екзархията. Техните текстове запълват съществена
празнина в историята на тази общобългарска институция.
Във вторият раздел, озаглавен „Екзархията, чуждите религиозни мисии и
пропаганди и българите в Македония и Одринска Тракия до
Балканските войни“, доминират текстовете, представящи различни
религиозни институции: Солунската църковна община (Юра
Константинова), католически (Рая Заимова) и протестантски (Елмира
Василева) мисии в Солун, свидетелства на руски очевидци за борбите
на християнските институции в Македония (Никита Гусев). Мария
Маркова отделя внимание на идентичността на православните българи
в Западна Тракия, а Зорка Първанова разглежда мястото на Екзархията
в политическия живот на българите в Османската империя по време на
т.нар. втори конституционен режим (1908–1912).
Третият раздел представя пресечните точки между църква, култура и
политика в съвременността. Два текста разглеждат българска
проблематика. Раймонд Детрез се фокусира върху българите-католици в Никополска епархия през 20-те и 30-те години на ХХ в., а
Бисер Петров анализира представите на съветски генерали за екзарх
Стефан Български.
На югославска проблематика са посветени също
два текста. Ирина Огнянова показва съдбата на католическата църква
в първите години на комунистическа власт в Хърватия. Марияна
Стамова проследява конфигурацията албански и сръбски
национализъм и ролята на сръбските религиозни, научни и културни
институции през 80-те години на ХХ в. Последният материал в тома е на
Калина Пеева, която представя актуален аспект на историята на
съвременна Турция: за мястото на лаицизма между европеизация и
ислямизация.
Строго научно по своя характер, изданието запълва съществени
празнини по отношение историята на Българската екзархия и особено
за нейната роля на просветен, културен и преди всичко консолидиращ
фактор за населението в Македония и Одринско. Текстовете имат
изключително висока информативна стойност и представляват
интерес за всеки, който проявява задълбочен интерес към
религиозната проблематика, Македонския въпрос, и в по-широк план
– към важни аспекти от историята на България и на Балканите в ново и
най-ново време.
Николай Поппетров
0 коментара:
Публикуване на коментар