Македония и Българското книжовно дружество (1869-1872)

08/07/2022


сп. "Македонски преглед", 2002, кн.1. Ст.н.с. д-р Елена Хаджиниколова. Македония в политиката на Българското книжовно дружество (1869-1872)...59 - 78

Постиженията в изучаване на историческото минало на Българското книжовно дружество до Освобождението са големи. В съществуващите изследвания е утвърдено мнението, че организацията е резултат от цялостното развитие на българския културен живот след Кримската война, макар че идеята за общобългарски просветен център възниква още през 20-те години на XX в. 

Тогава в Брашов Васил Ненович, Петър Берон и Иван Селимински разискват въпроси на българския правопис и мечтаят да формират филологическо дружество. Сред изтъкнатите изследователи на историческото минало на Българското книжовно дружество единствен Михаил Арнаудов потърсва чешко влияние за осъществяването на патриотичното дело, свързвайки това влияние с проекта на Константин Петкович и Натанаил Стоянович[2]. 

Тези български дейци според М. Арнаудов са вдъхновени от създадения през 1818 г. Чешки музей и от „Матица Чешка“, възникнала през 1830 г., но укрепнала през 40-50-те години на XIX в. тогава Павел Шафарик и Палацки се заинтересуват от културното развитие на българския народ, подпомагайки К. Петкович и Н. Стоянович. 

Когато през 1858 г. Васил Д. Стоянов отива да учи в Прага, той продължава делото на своите сънародници. В чешката столица Палацки се свързва с българския ученик, за да му развие своите разбирания за необходимостта от общобългарска културна организация[3]. 

Той иска тази организация да включи и Южна Македония. Идеята се избистря едва през 1867 г., когато Палацки предлага на В. Стоянов, наред с Книжовното дружество, да се формира Българска матица. Според Палацки тази Матица ще открие в Солун пълна класна гимназия с пансион и две първоначални образцови училища за момчета и момичета от Македония...

 Целия материал четете по-долу: 

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022