сп. "Македонски преглед", 2002, кн.1. Ст.н.с. д-р Елена Хаджиниколова. Македония в политиката на Българското книжовно дружество (1869-1872)...59 - 78
Постиженията в изучаване на историческото минало на
Българското книжовно дружество до Освобождението са големи. В съществуващите изследвания е утвърдено мнението, че
организацията е резултат от цялостното развитие на българския
културен живот след Кримската война, макар че идеята за
общобългарски просветен център възниква още през 20-те
години на XX в.
Тогава в Брашов Васил Ненович, Петър Берон и
Иван Селимински разискват въпроси на българския правопис и
мечтаят да формират филологическо дружество.
Сред изтъкнатите изследователи на историческото
минало на Българското книжовно дружество единствен Михаил
Арнаудов потърсва чешко влияние за осъществяването на
патриотичното дело, свързвайки това влияние с проекта на
Константин Петкович и Натанаил Стоянович[2].
Тези български
дейци според М. Арнаудов са вдъхновени от създадения през
1818 г. Чешки музей и от „Матица Чешка“, възникнала през 1830
г., но укрепнала през 40-50-те години на XIX в. тогава Павел
Шафарик и Палацки се заинтересуват от културното развитие на
българския народ, подпомагайки К. Петкович и Н. Стоянович.
Когато през 1858 г. Васил Д. Стоянов отива да учи в
Прага, той продължава делото на своите сънародници. В
чешката столица Палацки се свързва с българския ученик, за да
му развие своите разбирания за необходимостта от
общобългарска културна организация[3].
Той иска тази
организация да включи и Южна Македония. Идеята се избистря
едва през 1867 г., когато Палацки предлага на В. Стоянов, наред
с Книжовното дружество, да се формира Българска матица.
Според Палацки тази Матица ще открие в Солун пълна класна
гимназия с пансион и две първоначални образцови училища за
момчета и момичета от Македония...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар