"Отворени Балкани" разделя албанския политически елит

26/08/2022


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 8

Единен ли е албанският фактор в страните от Западните Балкани? Обосновано е да се твърди, че албанските политици и партии в някои от страните, включени в т.нар. Западни Балкани, играят доста голяма роля в политическия живот и имат значителна тежест в процеса на вземане на политически решения в тези държави. 

Тази обективна ситуация може да се сметне като ключова предпоставка за реализирането на общоалбански политически, икономически, културни проекти в регионален мащаб. Подобна хипотеза обаче не се подкрепя от достатъчно аргументи при анализирането на регионалната динамика и инициативи, в които участват страните, където албански политически формации действително имат ключова роля в политически процеси. 

 Няма съмнение, че албанските партии и политици имат много важна роля в Република Северна Македония, което произтича от големия дял на албанското население в тази държава. Дори в една Черна гора, където албанците са под 5% от общото население, заради голямото разделение в черногорското общество на просръбска и на прочерногорска линия, албанските политици играят важна роля като балансьор при формирането на правителствата, а от няколко месеца министър-председател е етнически албанец – Дритан Абазович. 

Когато към уравнението се прибавят Албания и Косово, албанският фактор в Западните Балкани като че ли се сдобива с решаваща роля в определянето хода и динамиката на важните процеси в този регион, съставен от шест държави. Подобен извод обаче би бил доста прибързан, когато се анализират получените досега ползи за Албания и Косово от регионалното сътрудничество, както и постигнатите резултати от политическите стратегии на албанските политици и партии в регионален контекст. 

При управлението на министър-председателя Еди Рама Албания следва сръбските инициативи, докато Косово не успява ефективно да преодолява сръбската блокада в международен, а вече и в регионален план след създаването на инициативата „Отворени Балкани“. 

Основната причина за тази ситуация е, че не само не се наблюдава обединение на албанския политически фактор за постигане на важни общоалбански цели, но са налице и конфликтни ситуации по стратегически въпроси, в които албански политици застават на противоположни позиции. Тази констатация изобщо не се основава само на явното противопоставяне между министър-председателя на Албания Еди Рама и министър-председателя на Косово Албин Курти по въпроси като участието в сръбската инициатива „Отворени Балкани“, защото и други албански политици защитават противоречиви позиции по отношение на важни регионални процеси и често се наблюдава отсъствие на междуалбанска солидарност по значими въпроси. 

Политически анализатори в Косово си задават въпроса на кого служи всъщност външният министър на Република Северна Македония, г-н Буяр Османи. Основание за такива въпроси дава цялостното отношение на този високопоставен политик от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) към спора между Сърбия и Косово. 

Още един пример за отношението на Буяр Османи, но и на неговата партия към агресивната политика на Белград към Косово, беше реакцията на външния министър на Северна Македония към поредното напрежение в северните части на Косово. Реакцията на Буяр Османи към тези събития беше сравнена с реакцията на държави като Словакия и Кипър, които не са признали независимостта на Косово. 

По повод на тези събития Буяр Османи написа в Туитър, че: „Следим ситуацията в Северно Косово с голям интерес... приветстваме последната деескалация. Окуражаваме Косово и Сърбия в съответствие с целите и ценностите на добросъседството и с доверие да се придържат към това, за което са се договорили, вземайки предвид чувствителния геополитически контекст“. 

Декларацията на външния министър на Северна Македония беше оценена от албански анализатори като доста сходна и почти дословно копирана от формалните изявления на Жозеп Борел и на Мирослав Лайчак (словашкият посредник на ЕС в преговорите между Белград и Прищина), в които вината за напрежението се хвърля и върху „двете страни“. 

Именно това поведение на г-н Османи предизвика възмущение сред албанското обществено мнение, защото той приравни отговорността на двете страни за причиняването на поредното напрежение в северните части на Косово, което категорично не се приема от албанците. Освен това, декларацията на Буяр Османи не споменава нищо за уважаване на суверенитета на Косово, което е доста съществено в контекста на конфликта. 

Тази реакция на Буяр Османи е само един елемент от неговото противоречиво поведение по отношение на Косово, за което има свидетелства от различен характер, включително символен такъв. Например, не се е случвало никога в новата история на албанците от бивша Югославия между албанските политици да не е имало срещи и приветствия на международни форуми и срещи, но именно Буяр Османи създаде един прецедент в обратната посока (тук не става дума за неадекватното поведение на Еди Рама на международни форуми – да обижда България, да обвинява черногорския политик Мило Джуканович, да се подиграва с македонския министър-председател и доброволно да иска ЕС да проявява разбиране към Сърбия за нейната подкрепа за Русия). 

Друг виден албански политик, който предизвиква възмущение сред албанското обществено мнение със своите действия, е министър-председателят на Черна гора Дритан Абазович, който е на път да бъде свален от своя пост, след като подписа на 3 август споразумение за статута на Сръбската православна църква (СПС) в Черна гора. Това споразумение е изключително изгодно за СПС, която се намира в дългогодишен спор с властите в Черна гора и с Черногорската православна църква, като гарантира собствеността ѝ на над 750 обекта, за които тази религиозна организация не разполага с документи за собственост. 

Дритан Абазович очевидно е готов да жертва и своята позиция като министър-председател, за да удовлетвори интересите на Сърбия в ущърб на черногорската държавност. Албански журналисти припомниха, че това поведение на Абазович не е случайност, защото неговата политическа дейност досега винаги е била в полза на сръбската политика в Черна гора и в региона. Като депутат в черногорския парламент Абазович не е гласувал за влизането на Черна гора в НАТО, не е посещавал в официално качество Косово, не е посетил официалния прием по случай националния празник на Косово на 17 февруари, открито се обявява в подкрепа на сръбския проект „Отворени Балкани“, а той и неговото семейство имат общ бизнес със сръбски политици и съмнителни бизнесмени. 

 Освен на политическо равнище, важни албански обществени фигури също обслужват чужди идеологически и политически проекти, включително и със силен антибългарски елемент. Особено показателен е примерът с проф. Скендер Асани, директор на Института за духовно и културно наследство на албанците в Скопие. Тази публична институция, финансирана от бюджета на Република Северна Македония, благодарение на дейността на нейния директор, се използва като неумело прикритие за антибългарската пропаганда на Скопие. 

Проф. Асани често нарича Царство България „фашистка България“ и я обвинява за трагичната съдба на еврейското население в Македония по времето на Втората световна война. Така, въпреки нежеланието на по-голямата част от научните сътрудници в тази институция, тя се превръща в македонистка маша в клеветите срещу България и българския народ. Това е и в силен ущърб на албанските интереси, защото Югославия и Гърция са използвали срещу албанците към края на Втората световна война и в годините след това точно същата формула, която използват срещу македонските българи, за да оправдаят масовите убийства и преследвания срещу тях – обвиненията във „фашизъм“ и „сътрудничество с фашисткия окупатор“. 

Очевидно и в този случай обслужването на чужди фактори надделява над националните интереси на албанците. При анализа на политическото поведение на основните албански партии и лидери могат да се очертаят някои тенденции. От една страна, министър-председателят на Албания Еди Рама, лидерът на ДСИ Али Ахмети, Дритан Абазович в Черна гора, очевидно подкрепят сръбския проект „Отворени Балкани“, както и публично призовават за отстъпки от страна на Косово в преговорите със Сърбия.

От друга страна, министър-председателят на Косово Албин Курти, опозиционната Демократическа партия в Албания и опозиционния „Съюз за албанците“ в Северна Македония, се противопоставят на „Отворените Балкани“, както и на отстъпки от страна на Косово, които биха застрашили неговата териториална цялост и суверенитет. 

Към тези две основни линии, които се оформят все по-ясно през последните месеци, в една или друга степен, гравитират останалите албански партии и лидери в страните от т.нар. Западни Балкани. Разбира се, не може да се говори за някакви формални съюзи, защото албанските политически сили имат различни позиции по отделни въпроси, но все пак могат да се откроят тези две основни линии, които условно могат да се нарекат „просръбска“ и „патриотична“. 

Както и да се развиват тези „съюзи“ през следващите месеци и години, ясно е, че албанският политически фактор в страните от Западните Балкани не може да преодолее своята раздробеност, за да предприеме общи и координирани действия за постигане на общоалбански цели и проекти. Албанските лидери и политически организации не са в състояние да преодолеят своите различия, породени от регионалните особености, от различните културни и политически традиции, от които произлизат, както и от обективните политически ситуации в страните, в които действат и които изискват различни политически решения. 

Не бива да се забравят и конфликтите на личностна основа между албански лидери, които играят своята роля за противоречията по някои въпроси. По тези причини, може да се направи прогнозата, че и през следващите години няма да е възможно създаването на някаква координация между албанските държави и албанските политически фактори в различните страни за провеждането на обща регионална политика. Тази актуална политическа ситуация за пореден път потвърждава горчивата истина за албанските лидери и администратори, която е валидна още от времето на Османската империя – че те действително са добри бойци, но за чужди каузи. 

 Д-р Антон Панчев

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022