Българите и Македонският църковен въпрос (1944 – 2019)

26/10/2022

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

ГОРАН БЛАГОЕВ 

БЪЛГАРИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС (1944 – 2019) 

 София 2021 

Рецензенти: проф. д.и.н. Момчил Методиев доц. д-р Александър Гребенаров 
Научен редактор: проф. д.б.н. Дилян Николчев 
Печатница „Симолини 94“ ООД 

ISBN 978-619-7377-24-8 5 

СЪДЪРЖАНИЕ 

Предговор.................................................................................................9 
Предистория на проблема.....................................................................15 
ГЛАВА 1 – Краят на Екзархията като общобългарска институция и политическото начало на църквата в Македония (1944 – 1950)....................................................................55 
Клир под пагон – съчиненото „начало“ на Македонската православна църква...............................................................................55 
Административната приемственост е съхранена...............................60 
Краят на църковния идеал за „Целокупна България“...........................72 
Политическото начало на Македонската църква.................................79 
Българска благосклонност към младата църква.................................87 
Македонската автокефалия – „българофилско дело“?!......................90 
Въпросът за македонските българи е неуместен................................99 
Постепенното югославизиране на свещенството в НР Македония...................................................................................107 

ГЛАВА 2 – Българската патриаршия – пасивният наблюдател (1950 – 1965)........................................................................................115 

Църковно сближение под държавен надзор......................................115 
Български архимандрити – македонски епископи или отново за призракът на българската „пропаганда“ в Македония.........................................................................................125 
Македонският църковен въпрос е вътрешен за Сръбската църква.................................................................................133 
Автономия за църквата в Македония. Патриарх „Сръбски и Македонски“....................................................................136 
Мълчанието на Българската патриаршия, протестите на българската емиграция...................................................................142 
Неуместно е Българският патриарх да посети Македония..............152 
„Българите не могат да се примирят с наличието на МПЦ“...........158 

ГЛАВА 3 – Помощ преди забравата (1966 – 1989)...................................169 

Провъзгласяване на Македонската автокефалия..............................169 
Изчакването – официалната стратегия на БПЦ................................178 
„Обичаме ви, както себе си обичаме“................................................188 
Братско лицемерие...............................................................................194 
„Съперничество“ пред гроба на св. Кирил........................................196 
Българско миро за МПЦ......................................................................201 
Мълчанието на БПЦ – тактика на патриарх Максим........................216 

ГЛАВА 4 – Моментни проблясъци (1989 – 2000)....................................227 

Пасивност и поради вътрешна слабост..............................................228 
„Кандилцето на общата ни молитва“. Държавен стимул за църковни контакти..........................................................................236 
Първата съвместна литургия..............................................................252 
Братолюбие над каноните...................................................................263 

ГЛАВА 5 – Отново пропуснати възможности (2000 – 2008)..................267 

Принудени да възстановят контакти..................................................267 
Надежда за подкрепа „най-вече от БПЦ“..........................................281 
Монахини от Македония в български манастир. Видинска епархия – неформалната връзка с МПЦ...........................291 
Размяна на братски жестове, България и Бигорският манастир...........................................................................298 

ГЛАВА 6 – Братско унижение и... подкрепа (2008 – 2016).....................307 

В опит за отстояване на историческото наследство.........................307 
Домашният арест на Охридския екзарх... в България......................328 
Братско унижение................................................................................336 
Първи срещи на главите на БПЦ и МПЦ...........................................343 
Освобождаването на архиепископ Йоан (Вранишковски)...............348 
„Нещо, което в МПЦ... търсим и очакваме“......................................350 
Руско внимание и разделно честване на св. Климент Охридски....................................................................355 

ГЛАВА 7 – Проиграният шанс на Майката-Църква (2017 – 2019)......361 

„Българофилите“ от Бигорския манастир.........................................361 
Македонският клир по стъпките на правителството........................366 
Майка-Църква в условно наклонение................................................370 
„Между Сцила и Харибда“.................................................................385 
Проваленото честване на Охридската архиепископия.....................408  
Светски активности след абдикацията на БПЦ................................426 
Доминацията на Цариградската патриаршия...................................430 

ГЛАВА 8 – Буферната зона – Неврокопска епархия..............................439 

Жертва и мълчалив свидетел – БПЦ и македонизацията на Пиринския край..............................................................................439 
„Македонците“ в Софийската семинария.........................................449 
Неосъществената „македонска“ епархия в Пиринско.....................457 

ГЛАВА 9 – Фронт във фронта: Българската емиграция и църковният македонизъм.............................................................467 

Македоно-българските църкви – патриотичните средища на емиграцията.....................................................................................467 
Пагубното разделение.........................................................................483 
„БПЦ не отрича понятието „македоно-българи“..............................497 
Формалното отваряне на БПЦ към църквите на МПО.....................504 
Проваленото сближаване на БПЦ с църквите на МПО. Нови прояви на църковния македонизъм сред емиграцията...........516 
Последици от противопоставянето в края на XX и началото на XXI век.........................................................................526 
Бавното формиране на македонски църковни общини в Европа..................................................................................533 Заключение...........................................................................................543 

Биографични бележки.........................................................................551 
Приети съкращения.............................................................................595 
Използвана литература........................................................................597 
Именен показалец................................................................................608 Приложения..........................................................................................617

 ПРЕДГОВОР 

Изследването на исторически процес, който още не е завършен и про- дължава да се развива, а неговият финал е неясен и труден за прогнозиране едва ли е най-благоприятното занимание за един историк – той трябва да бъде едновременно и анализатор на миналото, и хроникьор на настоящето, защото не борави с класическа история, която има своите предпоставки, начало, събитийност и завършеност. 

И може би тъкмо тук е основното предизвикателство – да се осмислят днешните събития през техния етос, а случилото се преди няколко десетилетия да се позиционира в съвременен контекст. Историческият процес, който е предмет на това изследване, продължава да бъде отворен и с неясен финал, докато в православния свят не се предложи решение и не се постигне съгласие за каноничния статут на формираната след 1945 г. Православна църква в съвременната държава Македония[1]. 

При все това изследването на въпроса какво свързва българите с македонския църковен казус е напълно възможно, още повече, че периодичното активиране на процесите в десетилетията след 1945 г. е свързано с натрупване на известна фактология и документални източници. За съжаление, както ще стане ясно от историографския преглед по-долу, този въпрос досега не е бил обект на цялостен научен интерес. Подходих към него и като изследовател, и като наблюдател, а в известна степен и като участник в част от процесите. Необходимо е уточнение защо заглавието съдържа думата „българи“, а не е фокусирано основно върху Българската православна църква[2]. 

При все че проблемът, породен от възникването и признаването на Македонската архиепископия формално да изглежда чисто църковен, той де факто е многоаспектен. Отношения и действия към случващото се в църковната територия на Титова, а по-сетне и на независима Македония са проявявани и предприемани не само от Българската православна църква, но и от различни държавни институции, академични и обществени структури в България, от българските емигрантски организации в чужбина, а също и от граждани на държавата Македония с българско самосъзнание. По тази причина правя опит да разгледам възникването и развитието на македон- ския църковен въпрос, пречупен през гледната точка на българската национално-държавно-църковно-обществена активност през втората половина на ХХ и началото на ХIХ век. В такава перспектива той не е анализиран в българската хуманитаристика, която акцентира основно върху отношенията между БПЦ и създадената в края на Втората световна война Македонска православна църква[3]. 

Повечето изследвания се отнасят до периода, свързан с повторното възстановяване на българската църковна власт във Вардарска Македония през 1941 – 1944 г.[4], а значително по-малко са тези, посветени на проблематиката след 1945 г. В хронологичен порядък те стигат до края на светителстването на Българския патриарх Кирил през март 1971 година[5]. 

Поради големия времеви обхват на темата все още са твърде малко изследванията, които правят опит за цялостен поглед върху българското църковно присъствие в Македония от Средновековието до наши дни, както и да третират развитието на този исторически процес в края на ХХ и началото на ХXI век[6]. Сравнително по-обстойно тази тематика е застъпена в изследванията, свързани с македоно-българските църковни общини в Новия свят[7]. 

По идеологически, но и по обективни причини македонската историография също не стига по-далеч от периода на светителстването на Българския патриарх Кирил (1953 – 1971 г.). Изследователите от времето на Титова Югославия, естествено, предлагат типичните тези за научната конюнктура от епохата, като представят управлението на БПЦ във Вардарска Македония през Втората световна война като сътрудничество с българските фашистки окупатори[8] – на това обръща внимание в краткия анализ на сръбската, македонската и гръцката историография върху периода и В. Стоянова[9]. 

Тенденцията за фалшифициране на фактите и обру- гаване на БПЦ продължава и след 1990 г. в македонската историография и научно-популярната литература[10], но постепенно се наблюдава и опит за абстрахиране и еманципиране от старата идеологизация. Такава е тенденцията предимно сред по-младата генерация македонски историци, както и тези, които публикуват на Запад[11] – те излагат фактологията коректно, без да робуват на идейните анахронизми от миналото. Българо-македонските църковни отношения са интерпретирани и в светлината на нови, непозна- ти за българската историография извори[12]. 

При все това на БПЦ се отреж- да твърде фрагментарно място в общия контекст на процесите, свързани с формирането и развитието на МПЦ, наложената ѝ схизма и опитите да се признае нейната автокефалия, а като цяло основният акцент е поставен върху сръбско-македонските църковни контакти и противоречия[13]. Все пак като позитивни изключения следва да се посочат прецизните изслед- вания на Борче Илиевски[14], на Тодор Чепреганов и Петър Тодоров, на Катерина Тодороска и Оливера Димова, както и на Александър Траяновски, който поставя акцент върху усилията на Българския патриарх Кирил да убеди останалите поместни църкви в необходимостта да се признае македонската автокефалия, при все че тезите му на моменти са белязани от свръхинтерпретация[15]. 

Известни са и две дисертации по тази проблематика, защитени в Богословските факултети на Софийския и Великотърновския университет[16], но историческата фактология в тях не само че е непълна, но и неточна на моменти. Темата за отношението на Българската църква към македонските диоцези преди 1945 г. и към МПЦ присъства също в изследванията на от- делни руски историци[17]. 

Отсъствието на цялостно изследване върху отношението на българите към македонския църковен казус в известна степен вероятно се обуславя от липсата на достъпен и достатъчен документален изворов материал – особено за времето от 1971 – 1972 г. до наши дни. Неговото издирване, систематизиране и съхраняване в съответните архивохранилища несъмнено трябва да провокира контактите в тази посока между заинтересуваните институции и на първо място – Светия Синод на БПЦ, чиито архиви от 70-те г. на ХХ в. официално не са достъпни за изследователите. 

Все пак наличните документи и известните факти дават възможност да се изгради една относително ясна и точна картина на отношенията между двете църкви, както и на българското общество по македонския църковен въпрос. Тази книга не би била факт без научното предизвикателство, отправено ми от доц. Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания при БАН, за което съм му особено благодарен. 

Персонална благодарност дължа на Борис Цацов, на д-р Цветомира Антонова и на проф. Драган Зайковски от Института за национална история в Скопие, които ми предоставиха някои трудно достъпни документи и изследвания, а също на Любчо Нешков и Теодор Гаджев – за снимковия материал. 

Благодаря и на всички, които ми отделиха от времето си за разговори и интервюта по те- мата на тази книга – техните имена са цитирани надлежно в текста. Искрена признателност и към доц. Георги Николов, председател на Македонския научен институт, който направи възможното това издание да се случи.

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022