БЪЛГАРСКИЯТ БОГ
Жив е той, жив е!...
Хр.Ботев
Тревожни дни, велики дни !
Не знам
прекарвал ли е друг народ такива.
триумфи, слава!
– а сърцата нам
змия гризе, отрова в тях излива.
Душмани грозни с низки врагове
обграждат ни.
Стихия на коварство!
На адска завист
демонът реве
към младото, великото ни царство!
И хищни птици яростно кълват
меса ни живи,
кръв ручи от рани...
Затуй ли нашите свети герои мрат-
да бъдем грабени, разкъсвани, обрани ?
Българио, треперя с твоя гнев,
треперя с твойта ярост безгранична,
треперя с яростта на бесний лев,
на кой, настръхнала, си днес прилична ;
треперя с целий негодующ свет
пред тоз позор;
с душите възмутени
на твойте храбри синове
без чет
по бойните полета покосени.
Но жив е българският бог.
Той нас
в най-мрачни векове пази:
пази ни
при Шипка, Сливница, Люлебургаз –
и днес той бди въз нашите съдбини.
И днес той бди въз нас, невидим страж
народен,
и не ще да ни остави.
О, жив е българский бог, богът наш
велик,
и чудеса за нази прави.
Защото правдата е с наший меч
и имаме велико тук призванье
и славна рол в историята веч
съдбата предвидлива начърта ни.
И пак ще одолейм ! И по-висок
ще бъде нашият полет
свободни
въпреки всики сили преизподни !
О, жив е, жив е българският бог !
Февруари 1913
0 коментара:
Публикуване на коментар