Република Северна Македония - между митовете и себе си

12/10/2022


сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 4. Костадин Филипов. Република Северна Македония - между митовете и себе си...9 - 20 

 Покойният писател от Скопие Миле Неделковски (1935–2020) казваше, че всеки разказ за Македония трябва да започва от мита за Вардарската долина. В него трябваше да се обяснява разбирането за значението на факта, че днешна Република Северна Македония лежи от двете страни на реката, покрай която се опъва най-прекият път от Централна Европа към топлото Бяло море. Според писателя, оставил в наследство повече от 60 романа, пиеси, сборници със стихове, епиграми и публицистични текстове, борбата на другите държави, в това число и някогашните им- Република Северна Македония между митовете и себе си 11 перии, да притежават контрола над Вардарската долина, е била един от аргументите, който е изграждал самочувствието на местните хора, че са важни и незаменими. 

В същото време е формирал и чувството на обреченост и фатализъм, че каквото и да се случи, тяхната съдба е зависима от външни сили. Те, тези външни сили, си имат свои съображения да се борят за контрола на течението на реката, която извира от подножието на Шар планина при село Вруток, тръгва първо на изток, но после устремно се понася на юг, пресича границата с Гърция, за да се влее в топлите води на Бяло море. Символна река, по това няма спор. 

Тази романтична представа за значението на мита за Вардарската долина и неговото отражение върху съвременните нагласи на живеещите около реката граждани на Република Северна Македония е обяснима, когато е поднесена от един писател. Когато работиш с художествени образи е трудно да направиш разлика къде свършва митологията и къде започва реалността, къде е краят на желаното и непознатото и къде е земното и истинското. 

Неделковски познаваше отлично и задълбочено историята на своята днешна държава, родена от разпада на някогашната Титова Социалистическа Федеративна Република Югославия. За него беше ясно, че извън романтиката и мита става дума за утвърдени навици и модели на поведение на местните хора, които в съвременните условия на живот в младата независима и суверенна Република Македония до известна степен им пречат да държат съдбата си в своите ръце. Става дума за един устойчив манталитет, в рамките на който местните хора виждат своето място като „пъпа на света“. Има и такъв символен и емблематичен роман на писателя Венко Андоновски, спечелил преди години една от държавните награди за литература, който се казва точно така – „Пъпът на света“. 

Днес от различни страни към гражданите на Северна Македония, придобила това ново название благодарение на Преспанския договор с Гърция от юни 2018 г., се отправят оценки за „реформаторска ленност“ като отличително качество за нежеланието да променят нещата около себе си. Може би една от причините за това трябва да се търси някъде там, в митологията за геостратегическото и геополитическото значение на Вардардската долина. Тя и до днес изглежда неразбрана, но това не пречи да мотивира определено поведение на местните политици, за които е далеч по-удобно да се аргументират с митове вместо със заобикалящите ги реалности на модерното време...

Целия материал ще бъде публикуван по-късно:

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022