Македония през погледа на руските консули в Битоля (1895 – 1910)

сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 4. Александър Йошевски. Етническата картина в Македония през погледа на руските консули в Битоля Александър Ростковски и Виктор Кал (1895 – 1910)

"...Ако се разгледа годишния доклад на Ал. Ростковски за 1897 г., изпратен през февруари 1898 г. до директора на Азиатския департамент при руското Министерство на външните работи Александър Базили, в него се откриват важни сведения за привнесения отвън характер на сръбската пропаганда. В самия доклад е изтъкнато, че Гръцко-турската война от 1897 г. е донесла полза най-вече на различните пропаганди, които с всякакви, включително и незаконни средства, се опитват да привлекат населението на своя страна. Обръща се внимание, че резултат на тази борба за влияние е крайното развращаване на населението. 

 Според сведенията на Ростковски първите, които са се възползвали от политическите усложнения и са притиснали турците за отстъпки, са сърбите, които дълго време са се опитвали да се сдобият с право да отворят сръбски училища в Битолския вилает. Ето какво се казва в доклада за появата на сръбски пропагандни училища в Битоля и в Битолския вилает: „И въпреки полученото още през 1895 г. от сръбската мисия [в Цариград] предходно съгласие от Великия везир, че се разрешава отварянето на сръбски училища, стига за това да има молби от лица, които са уважавани, сегашният генерал-губернатор неведнъж отказваше да даде необходимото разрешение, основавайки се на това, че тук няма сръбски елемент, и че тези, които подават молбите, нямат добра репутация сред населението. Между другото, още в самото начало на миналата година [1897 г.] неочаквано беше получено категорично нареждане от Константинопол да бъде позволено отварянето на сръбските училища. 

На генерал-губернатора тогава не му остана да направи нищо друго, освен безпрекословно да постъпи според нареждането и да позволи отварянето на сръбските училища в Битоля и в другите градове на Вилаета. След като се сдобиха с исканото, сръбските дейци обърнаха цялото свое внимание към българските екзархийски села и сега се опитват да ги убедят да се изяснят като сръбски, надявайки се, че ако привлекат на своя страна екзархистите, тогава патриаршистите [българите, които са в лоното на Цариградската патриаршия] сами ще прогласят себе си за сърби без да се страхуват, че ще бъдат обвинени в схизма“...

Целия материал четете по-късно...