Балисти в град Дебър, около 1942-1943 г.
Авторът на документалните записки о.з. подполковник Вълко
Яначков е един от първите български офицери, който влиза в Македония на
16 април 1941 г. като капитан от щаба на V армия и напуска облаетта на
22 септември 1944 г. с последните български части. Като член и протоколчик на Смесената българо-италианска комисия той има стенографски записки за водените преговори за регулиране на Виенската демаркационна линия
от 24 април 1941 г. във Вардарска Македония.
През 1981-1982 г. о.з. подполковник В. Яначков възстановява своите стенографски записки и предава документа на проф. Д. Гоцев.
С влизането на България в Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и
последвалата капитулация на Югославия и Гърция българското правителст-
во очаква решаване на българските национални проблеми - възвръщане на
Македония, Западните покрайнини и Западна Тракия, подобно на Южна
Добруджа.
Съюзниците на България обаче не проявяват коректност по от-
ношение на българските етнически граници в Македония. Съгласно Виенската спогодба от 24 април 1941 г. между фон Рибентроп и граф Чано, части
от Вардарска Македония с градовете Тетово, Гостивар, Кичево и Струга остават в италианско владение. На 12 юли 1941 г. италианските власти ги присъединяват административно към Албания.
Освен това, без специален договор с България или Германия, италианците установяват свое владение над
Южна Македония - Костурско, Леринско и Воденско, райони, населени с
преобладаващо българско население. В Солун и Солунско пък германските
войски установяват военна окупация. А върнатата на България основна те-
ритория от Македония е под формата на „временно администриране"...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар