Битолският войвода Славчо Пирчев от град Брезник

Четата на Славчо Пирчев (седнал в средата) от гр. Брезник 

сп. "Македонски преглед", 2022, кн. 3. Георги Радославов Битолският войвода Славчо Пирчев от град Брезник...................81 - 122

Битолският войвода Славчо Пирчев от град Брезник е един от плеядата български патриоти, участвали в борбата за освобождаване на сънародниците, останали под османска власт след 1878 г. Близо петнадесет години – от 1906 до 1920 г. – той посвещава на освобождението на Македония. 

С постоянен риск за своя живот, с четата си Пирчев предпазва местното население от издевателствата на поробителя. От своя страна, то безрезервно вярва на своите закрилници и в трудни за тях моменти ги подпомага, като ги укрива от турските потери. 

Самият войвода Славчо Пирчев не пропуска да отбележи с необходимото уважение твърдото държане на тези съсипани и изстрадали от постоянния тормоз на османската власт мъченици. Възхитен от тяхното поведение в такива критични и съдбоносни моменти, в своите спомени той възкликва: 

„Какви хора! Умираха за нас! И ние бяхме готови да дадем живота си за тях. Прекрасни българи бяха“[2]. Общоизвестно е, че при възстановяването на българската държава след победоносната Руско-турска война през 1877 – 1878 г. националният въпрос на българите не получи своето разрешение. Берлинският конгрес от юни-юли 1878 г., организиран от Великите сили, завърши с договор, който разпокъса българските земи. Вследствие на неговите решения българската държавност се осъществи само върху малка част от териториите, населени с българи.

 Не беше решение за националното обединение на българите и създаването на автономната област Източна Румелия. Това разпокъсване, за наше съжаление, отвори дълбока рана в душите на патриотично настроените хора, които искаха всички откъснати от Берлинския диктат краища да се присъединят към своето отечество – майка България. 

Извън българската държава останаха областите Македония, в която избухна Кресненско-Разложкото въстание като протест против Берлинския договор, Западна и Източна Тракия, голяма част от Добруджа, земите по поречието на Българска Морава и други по-малки райони. Решенията на Берлинския конгрес нанесоха тежък удар върху надеждите за национално обединение. Берлинският конгрес остави двойно повече територия, населена с българи, извън границите на българската държава. 

Най-много мъка за всеки българин предизвиква фактът, че голямата историко-географска област Македония остава извън пределите на държавата. Съдбата на поробена Македония е органически свързана с родината – майка България. Страданията на македонските българи предизвикват жестока и нетърпима болка в сърцата на патриотично настроените борци за свобода. 

Хиляди родолюбци от цялата страна, в това число и от днешната Пернишка област, се включват в революционните борби за национално освобождение и обединение. Убедени, че се осъществява българският национален идеал, те са всеотдайни и решени на саможертва за постигането на основната цел – освобождаването на братята оттатък границата. 

Тази борба те приемат като неотменима човешка съдба и солидарност, навсякъде проявяват старание и нечуван героизъм. Някои дават всичко, на което са способни, и работят години за това – Македония да бъде част от българската държава. Стотици от тях загиват в тази борба като герои. По време на войните през 1912 – 1918 г. повече от 15 000 българи влизат в състава на Македоно-одринското опълчение (МОО), което подпомага действията на редовната българска армия. 

Войводите и четниците отиват в районите си в Македония и воюват с вековния поробител за нейното освобождение. Един от тези дейци е войводата Славчо Гигов Пирчев – роден в град Брезник, участвал повече от десет години в революционната борба за опазване на населението от турските издевателства и за присъединяването на Македония към България...

Целия материал четете по-късно...