Бойните знамена на Костурския революционен район

сп. "Македонски преглед", 2022, кн. 3. Радослав Христосков. Бойните знамена на Костурския революционен район по време на Илинденско-Преображенското въстание...................123 - 137

В българското народно съзнание през Възраждането знамето е символ на лелеяната свобода. За това свидетелстват и многото на брой негови синоними в българския език – байрак (тур.), пряпорец, трибагреник и хоругва. В Югозападна Македония главен мотив в революционните песни е ушиването или развяването на революционното знаме с девиза „Свобода или смърт“, и по-добър пример не може да бъде даден, освен с подвига на Райна Попгеоргиева от Панагюрище, увековечен в песента „Кой уши байряка“. 

Друга популярна песен на македонския българин е „Нещо ке те питам, бабо“, в чиито разнообразни варианти се пее за различни войводи, но почти без изключение всички те завършват със стих за развяване на знаме и заминаване на четата в планината[1]. 

От чисто военен аспект знамето също има голямо значение, което е добре оценявано от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Вероятно под влияние на Четническата акция (1895) и на Горноджумайското въстание (1902), организирани от Върховния комитет, дейците на ВМОРО осъзнават ролята на инсигниите за повдигане духа на поробеното население. Още при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание се вижда желанието за дублиране на военната институция поне като символика. 

На първо време за целта по предложение на войводата Лазар Поптрайков са създадени свидетелствени грамоти „За храброст“ и „За отличие“, с които са отличени най-храбрите бойци в битката при Локвата и Виняри през май 1903 година[2]. Не е изненада, че важна роля на знамето като символ е отредена и във Възванието на Главния щаб на Илинденското въстание, в което се заявява: 

„Последвайте, братя, вашитѣ началници въ този день и се съберете подъ знамето на свободата. Упорствувайте, братя, въ борбата! Само въ упорство и дълготрайната борба е спасението ни“[3]. Костурският революционен район е най-югозападният дял на Битолския революционен окръг. 

Той е създаден през 1898 г. Отдалечеността му от свободна България не предполага помощ „отвън“, поради което местното ръководство поема инициатива за снабдяване с оръжие и боеприпаси от Гърция. Честите афери, предизвикани от недомислени акции или предателствата от местни гъркомани и дейци на гръцката пропаганда, осуетяват по-доброто въоръжаване на района. 

Въпреки това през пролетта на 1903 г. кипи подготовката за готвеното въстание. Целият район е разпределен на осем центъра със своя собствена чета – Смърдеш, Косинец, Дъмбени, Кономлади, Българска Блаца, Загоричани, Мокрени и Добролища, ръководени съответно от войводите Стерьо Стерьовски, Атанас Кършаков, Начко, Никола Трифонов Марковски, Никола Андреев (Алай бей) и Кольо Христов Добролицки. 

Освен тях, в Костурско действат две районни чети – в Пополето, под войводството на Иван Попов, и за Корещата – на Митре Влаха. Една наказателна чета включва Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов, Манол Розов и Михаил Николов. Всеки център, съставен от няколко селски чети, притежава свое началство и собствено знаме, бродирано на червен копринен плат[4].

Целия материал четете по-късно...