Поручик Борис Сарафов в освободителните борби

Регионален исторически музей – Кюстендил, Нова история, основен фонд, инвентарен № 4586 c-45  

сп. "Македонски преглед", 2022, кн. 3. Слави Славов. Революцията като съдба. Поручик Борис Сарафов в освободителните борби на българите от Македония и Одринско...11-42

Борис Сарафов (1872 – 1907), от чието рождение тази година се навършиха 150 години, несъмнено е една от най-ярките, разпознаваеми и крупни фигури в историята на македоно-одринското освободително движение. Неговото име и до днес предизвиква нееднозначни, често поляризирани, дори диаметрално противоположни оценки, но никога равнодушие. Още приживе мненията за бележития български революционер се движат в широкия диапазон от апологизирането до пълното отрицание. Към това по-късно се прибавят и наслагвания от идеологически и конюнктурен характер. 

Почти през целия комунистически период ролята на Сарафов бе съзнателно премълчавана, а доколкото се споменаваше, то бе в изцяло негативна светлина – своеобразен остракизъм, от който поне бе пощаден неговият по-малък брат, известният театрален деец Кръстьо Сарафов. В основата на отношението на „народната власт“ към революционера Сарафов стоеше аксиоматичното схващане, че като офицер той е близък до правителствените и дворцовите среди, и на тази база – „реакционер“, „върховист“ и отявлен противник на „прогресивните“ среди във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). 

Едва от началото на 80-те години на XX век, но окончателно след държавнополитическите промени в България през 1989 г., оценката за Сарафов стана по-обективна. Въпреки че се появиха (донякъде компесаторно) и изследвания, които го идеализираха и преекспонираха реалните му заслуги за революционното движение, днес може да се каже, че поне сред професионалната колегия балансираната и обективна оценка за него е доминираща Борис Петров Сарафов е роден на 12 юни 1872 г. в неврокопското село Либяхово (дн. Илинден), тогава намиращо се в Османската империя, днес – почти на самата българо-гръцка граница.

Той произхожда от семейство със силни родолюбиви традиции, чиито представители са сред регионалните водачи на движенията за новобългарска просвета и за самостоятелна българска църква. Семейната среда до голяма степен предопределя и предначертава пътя на младия Сарафов. След като учи в престижната Солунска българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (до 1890 г.), той постъпва във Военното училище в София – място, за което мечтаят и към което се стремят повечето български младежи от поробена Македония. 

Завършвайки успешно военното си обучение, Сарафов е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Впоследствие служи в различни полкове в Княжеството. В периода 1895 – 1896 г. посещава за кратко руската Генералщабна академия в Санкт Петербург. Още през неговия „руски“ период проличава една особеност, която ще е характерна за целия му път на професионален революционер – директните контакти, които той самоуверено и без всякакво стеснение и йерархични условности осъществява с най-висши представители на чуждестранния политически, военен и стопански елит. Целта на тези срещи е винаги една и съща – осигуряване на финансови средства или друга форма на подкрепа за българското освободително движение...

Целия материал четете по-късно...