140 години от рождението на Тодор Попадамов /псевд. Кирил Христов и Страхил/ (13 февруари 1883, Прилеп – 22 септември 1960, София) – учител и революционер, деец на ВМОРО. Роден е в семейството на Никола Попадамов и Ленка Кусева.
Баща му е участник в църковните борби в Прилеп, а майка му е племенница на Методи Кусев. Т. Попадамов е възпитаник и на българското педагогическо училище в Скопие. След завършването му учителства в с. Негован, Солунско, в Прилеп и другаде. На него е поверено ръководството на революционна група в Солун. Като учител в Прилеп влиза във ВМОРО. По време на Илиденско-Преображенското въстание е в четата на Петър Ацев. След въстанието работи за възстановяване организационната мрежа. В края на 1904 г. се завръща в Прилеп и до 1912 г. е член на околийския комитет на ВМОРО. Участва в редакцията на революционния вестник „Шило“. Ръководи революционна група в Солун.
По време на обезоръжителната акция на младотурците (1910) е арестуван и изтезаван. Участва във войните за национално освобождение и обединение. Бил е доброволец в Македоно-одринското опълчение. След Първата световна война членува в Илинденската организация и Прилепското братство. Пише отворено писмо до Димитър Влахов (1925), в което го обвинява, че е публикувал Майския манифест и с това е предизвикал убийството на Тодор Александров.
През 1926 г. участва в Информационната служба на ВМРО като разузнавач, отговарящ за Битолски революционен окръг. В началото на 1934 г. е в състава на комисията, избрана от Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации (СМЕО) в България, за издирване на материали с цел подпомагане инициативата на МНИ за създаване на етнографско-исторически музей в изграждащия се Македонския дом.
През 1941 г. като председател на Прилепското братство подписва Призив за присъединяване на Вардарска Македония към България. Сътрудничи на сп. „Илюстрация Илинден“. На 16 май 1942 г. е избран в ръководното тяло на СМЕО като член съветник. През 1943 г. в Прилеп е официален гост на честването на 100-годишния юбилей на училище „Св. св. Кирил и Методий“. По-късно като прилепчанин дава своя принос за освобождаването на писателя Димитър Талев от лагера „Куциян“. Автор е на спомени.
0 коментара:
Публикуване на коментар