Национално самоопределение и „македонска нация“ (Част II)

сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 1. Хаджиниколов, В. Национално самоопределение, етническо самосъзнание и „македонска нация“ (Част II)..., 5–34

2. Македонска нация - политика и реалност 

 В първата част на настоящата статия, която бе поместена в бр. 4 на сп. „Македонски преглед" от 1995 г., се спряхме на някои проблеми за националното самоопределение, за етническата общност като обществено-историческа категория и на етническото самосъзнание като един от главните нейни белези и определители. 

Всичко това бе необходимо, за да послужи като теоретическа основа на настоящата втора част на статията. Преди достигнахме до извода, че националното самоопределение, макар и прокламирано много пъти и при различии случаи, е било фактически приложено много рядко. Разгледахме също проблема за етноса и човешките етнически общности като доста актуален в нашата съвременност. 

 Във връзка с това изтъкнахме, че нацията е историческа форма в развитието на етноса, появила се в ново време - след племето и народноетта. Пак там разгледахме етническото самосъзнание не само като основна черта на етноса, но и като отражение на всички негови белези и на условията за съществуването му. 

Във връзка с това изтъкнахме и голямата лабилност на това самосъзнание, а също честото негово преливане с политическото и религиозното самосъзнание и т.н. Всички тези проблеми сами по себе си са твърде интересни и актуални както в миналото, така и в нашето време, характеризиращо се с увеличена интензивност на етническите процеси и голяма изостреност на етническото самосъзнание на значителни човешки маси по целия свят. 

Едни от тях се стремят към политически и национален сепаратизъм, към отделяне и обособяване от основния етнос, към който са принадлежали в миналото, а в отделни случаи принадлежат и до днес. Други, образуващи етнически групп в редица държави, действат за получаване на статут на етнически малцинства и т.н. 

 В това отношение е твърде типичен случаят с Република Македония, която до неотдавна бе съставна част от Федеративна Република Югославия, но се стремеше (а продължава тази своя политика и до наши дни) да бъде призната за самостоятелна нация, имаща свой собствен език, различен от българския, от който фактически е само отделен говор. 

В действителност обаче за обективната наука е безспорно, че до освобождението на България от турска власт няма учен, пътешественик, журналист или мемоарист, който да смята географската област Македония, населена в миналото предимно с българи, за някаква самостоятелна етническа единица. 

 Заедно с областите Мизия, Тракия и Добруджа, тя се смята за част от някогашните български земи. Нещо повече, десетки по-стари и по-нови автори, били те наши или чужди, считат тази географска облает през Българското Възраждане за негова люлка, за земя, на която най-напред са хвърлени семената и са разцъфтели българските възрожденски идеи, родили българската възрожденска литература...

Целия материал четете по-долу: