(1923 – 1947).... 9 - 30
След Първата световна война македонските бежанци в България
възстановяват или учредяват множество организации. Някои имат кратковременен живот, заради партийна обвързаност, други – между които
Съюзът на македонските братства (от ян. 1923 г. Съюз на македонските
емигрантски организации), Илинденската организация и Македонският
младежки съюз, са дълготрайни. Те имат пълноценен организационен
живот, създават мрежа от структури в страната.
Сред приоритетите им са
взаимоспомагателната и благотворителната дейност. Формациите „пода-
ват ръка“ на изстрадали сънародници, които нямат средства, работа и
дом. Съдействат и на държавните органи за тяхното посрещане, настаня-
ване и оземляване. Пропагандата е друг акцент от тяхната дейност. Ръководните им тела изпращат изложения до Обществото на народите, до
политици, общественици, интелектуалци и др. представители на великите сили. В тях с приложени аргументи те протестират срещу клаузите на
Ньойския договор (1919), оставили многочислено българско население
в Македония под денационализаторските режими на Белград и Атина.
Формациите издигат и политически искания, обявяват се за създаване
на независима държава – Македония, с равно участие в управлението ѝ
на всички населяващи я народности. Пропагандира се и идеята за Балканска федерация. Не е забравен и идеалът за присъединяване на цяла
Македония към България, но в годините на покруса след Голямата война
той остава на заден план като нереалистичен.
През есента на 1923 г. започва свое летоброене нова формация, без
аналог в многообразието от бежански организации, учредени след 1918 г.
Идеята официално е представена на 23 септември, когато по инициатива
на двама членове на Щипското благотворително братство в София – Спиро Константинов и Диаманди Колев, са свикани интелектуалци, родом или
с потекло от Македония.
Събранието е в аудитория №45 на Софийския
университет „Св. Климент Охридски“. На него Сп. Константинов изнася
реферат, в който развива своя стара идея за основаване на Македонски кул-
турен институт и ползата от подобно сдружение. След обстойна дискусия
дейците одобряват предложението за създаване на нова организация, избират 12-членен временен управителен съвет, който да подготви нейното
учредяване, и лица за основатели. Съветът определя комисия за изработва-
не на проект за устав под председателството на проф. Любомир Милетич1.
1. НА – БАН, ф. 36К, оп. 1, а.е. 396, л. 2.
12
Временният съвет през периода на подготовка променя визията за
характера на формацията, първоначално предвидена като културна. Той
приема организацията да се нарича Македонски научен институт (МНИ).
В този дух е изпратен проектоустав до 52 дейци – именити историци,
езиковеди, етнографи, писатели, публицисти, юристи, медици, икономисти, художници и др. Между известените дейци е и популярният общественик, писател и деец на македонското освободително движение Евтим
Спространов.
След получаването на поканата той изразява възторжените
си чувства в своя дневник: „Идеята е прекрасна. Основава се нещо като
„Българско Книжовно Дружество“ в Браила или като „Българското Читалище“ в Цариград. Ние ще бъдем Македонска академия на науките в
София... Повтарям, идея прекрасна. Дано Бог помага да закрепне това
културно дело и дано се пренесе в Македония с величие“2.
Събитието по официалното създаване на Македонския институт
е насрочено от временния управителен съвет за 21 декември 1923 г.
На този ден, в аудитория №10 на СУ „Св. Климент Охридски“ в 18
ч., се събират 24 дейци, пред които председателят на събранието Сп.
Константинов обявява дневния ред:
1. Одобряване на проектоустава
и
2. Избиране на управителен съвет. В предложените статути на про-
ектоустава целите на института включват проучване на историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония; събиране
на исторически материали за освободителните борби на македонските
българи и подготвяне на подробна история на тези борби; издаване на
научно-литературно списание и други трудове (чл. 1).
Като по-далечна
цел се предвижда изграждане на Македонски културен дом, в който
да се разположи етнографски музей. Статутите на проектоустава, вкл.
и наименованието – Македонски научен институт, са приети без изменение.
След малък отдих дейците гласуват и листата от 12-членен
Управителен съвет (УС)3. Той от своя страна избира от средата си Из-
пълнителен съвет в състав: проф. Иван Георгов – председател, проф.
Александър Балабанов – първи подпредседател, проф. Михаил Арна-
удов – втори подпредседател, Спиро Константинов – секретар, и Диа-
2. НБКМ – БИА, ф. 324, оп. 1, а.е. 1, л. 2953 – 2954.
3. Избраните членове на УС са Александър Балабанов, Антон Попстоилов, Васил Пасков, Георги Баждаров, Данаил Крапчев, Диаманди Николов, Иван Георгов,
Йордан Бадев, Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, Никола Милев, Спиро Константинов (НА – БАН, ф. 36К, оп. 1, а.е. 396, л. 2).
13
манди Николов – касиер. Мандатът на ръководните органи на МНИ е
тригодишен.
Присъстващите посрещат с радост идеята за основаване на Института, чийто специфичен облик се отличава от съществуващите бежански
организации на македонски българи. Желанието им е Македонският научен институт да закрепне и да се пренесе в бъдещата свободна и независима Македония, където да се превърне в Македонска академия на
науките „за гордост и слава на македонския българин“4.
Няколко лица
изразяват готовност да подпомогнат изданията на новата организация.
През следващите месеци еуфорията от учредяването на Института отстъпва място на организационната дейност.
Председателят проф.
Ив. Георгов изпраща изложение до представители на научната общност
в Западна Европа. В него аргументира причините за основаването на
новата организация – безправното положение на българите в Македо-
ния, останали под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци
(КСХС) и Гърция, и фалшифицирането на историческата истина по ма-
кедонския въпрос от пропагандата на двете държави.
Все в тази насока са и посещенията отвъд граница на Ив. Георгов, Л. Милетич и Ал.
Балабанов. Тримата членове на УС изнасят беседи, водят разговори,
търсят контакти и подкрепа за българската кауза в Македония от чужди
дипломати, общественици и учени.
Амбициозните ръководители на Института се заемат и с издателската дейност.
Особено внимание се отделя на печатния орган „Маке-
донски преглед“ с подзаглавие „списание за наука, литература и културен живот“. В първите месеци на годината активно се изпращат покани
за записване на абонати. Издаването на списанието с обем 16 коли и
периодичност 4 броя годишно се поема от печатницата на Петър Глушков.
В поканата за набиране на абонати и сътрудници от 18 юли 1924
г. се заявява: „На първо място Институтът си поставя за задача да запознава чуждия свят, от който зависи бъдещето на нашата родина, със
справедливите наши искания. За тая цел както списанието, така и всич-
ките други издания, ще се изпращат даром на учени и авторитетни хора
из целия свят“5.
От 3-та книжка, излязла през 1925 г., подзаглавието на
печатния орган е „списание за наука, литература и обществен живот“.
4. НБКМ – БИА, ф. 324, оп. 1, а.е. 1, л. 2960.
5 ЦДА, ф. 1932К, оп. 1 а.е. 403, л. 6.
14
През 1925 г. ръководителят на всички институтски издания проф.
Л. Милетич слага началото на две поредици. Първата – „Материали
за историята на македонското освободително движение“, включва спомени на известни революционери, които видният учен записва след
Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно обработва.
Деветте книги, излезли в периода 1925 – 1928 г., разкриват важни детайли от
освободителната борба на македонските и тракийските българи. През
1929 и 1931 г. излизат още две книги от поредицата, подготвени от Сте-
фан Аврамов и Боян Мирчев6.
Издателската визия, осъществена от Л. Милетич, е оценена от ръководителите на Вътрешната македонска революционна организация
(ВМРО).
Членът на ЦК Иван Михайлов съзира ползата от отпечатва-
нето на изворите и изразява мнение да бъдат увеличени финансовите
средства на МНИ. Осъзнавайки стратегическото значение на МНИ и
неговата дейност, той споделя пророчески пред колегите в ЦК:
„Ние
имаме зад гърба си една жива история, която противника ни ще продължава да оспорва даже когато го изгоним из пределите на нашето
отечество. И ако за нещастие минат още 20 години под робство и бъдем
възпрепятствани да разпитваме стари хора в самата Македония, ще останат неотбелязани чертите на една епоха, тъй ценна за българщината,
а ще съществуват белезите на насаденото от сърби и гърци настояще“7.
За времето от 1925 до 1931 г. МНИ издава научнопопулярни трудо-
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар