Римската църква в Югоизточна Македония и Югозападна Тракия

сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 1. Калин Йорданов.

Експанзията на Римската църква в Югоизточна

Македония и Югозападна Тракия и корените на

конфликта между латинския архиепископ Гийом

от Филипи и деспот Алексий Слав... 51 - 76

Завоюването на византийската столица Константинопол (12 април 1204 г.) от армията на Четвъртия кръстоносен поход и последвалото завладяване на ромейските земи на Балканите, в Мала Азия и Егеида променило съществено политическото статукво в Европейския югоизток. Върху руините на Византийската империя на Комнините и Ангелите изникнали Латинската империя, Венецианска Романия, неовизантийските държави в Никея, Епир и Трапезунд, както и редица автономни тери- ториални княжества. 

На мястото на православната Константинополска патриаршия, която междувременно намерила убежище в Никея в Мала Азия, се появила латинска (католическа) Константинополска патриар- шия, която пък се повинувала на римския папа. Oт времето на завоеванието през 1204 г. та чак до 1223 г. въпросът за църковната собственост в завладените византийски земи и свързаните с него проблеми за църковните привилегии и юрисдикция се оказал в центъра на сериозен конфликт между светската и духовната власт в Латинска Романия. 

Още в оригиналния Мартенски пакт между кръстоносците и венецианците от ранната пролет на 1204 г., който регламентирал разпределянето на владенията и имуществото на Византийската империя непосредствено преди завладяването на столицата ѝ Константинопол, било решено, че: „[…] от владенията на отделни църкви една задоволителна част трябва да бъде предоставена на духовенството и на църквите, която да им поз- воли да живеят и да се издържат почтено. Останалата собственост на църквите следва да бъде поделена [между завоевателите – б.м. ]“ 1.

 Реакцията на папа Инокентий III (1198 – 1216) била яростна. В поредица от писма до венецианския дож Енрико Дандоло (1192 – 1205), до латинския император Бодуен I (1204 – 1205) и до бъдещия солунски крал Бонифас дьо Монфера, датиращи от началото на 1205 г., римски- ят понтифекс осъждал това решение като клетвопрестъпление и отказ- вал да потвърди договора, като изрично го забранявал и заповядвал на дожа, императора и бароните да не пристъпват към секуларизацията и разпределянето на църковната собственост в покорените византийски земи2...

Целия материал четете по-късно: