Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 10
Роден е в свещеническо семейство на Панарет Хилендарски, учител и свещеник, архиерейски наместник в Кюстендил, Добруджа и Силистра. Ст. Панаретов учи в българското училище в кв. Фенер на Цариград. Завършва Роберт колеж (1871) и остава като учител в колежа. По-късно е главен учител по български език до назначаването му за пръв български пълномощен министър във Вашингтон през 1914 г. По препоръка на екзарх Антим I през август 1876 г. пътува до Англия и участва в акцията за запознаване на европейската общественост с турските насилия по време на Априлското въстание.
В такъв дух са и публикациите му във в. „Македония“, „Напредък“ и „Зорница“. След Освобождението се включва активно в движението против решенията в Берлинския договор. През 1884 г. е приет за дописен и по-късно за редовен член на Българското книжовно дружество (БАН). На 22 декември 1914 г. е приет тържествено в Белия дом от президента на САЩ Удроу Уилсън и връчва акредитивните си писма. Участва в българската делегация при подписването на Ньойския мирен договор.
През 1921 г. е български делегат на събранието на Общество на народите. От 1914 до 1925 г. отстоява българските национални интереси отвъд океана и допринася много за развитието на отношенията ни със САЩ. Работи активно и за оказването на помощ на пострадали в България от Първата световна война сираци, вдовици и бежанци. Събрани от него 80 000 долара са използвани за хуманитарна дейност. Освен голям учен и дипломат, той е обрисуван от съвременниците си и като пламенен родолюбец, като македонският въпрос се оказва ключов за политическата му мисия. Изнася сказки пред американската общественост и в тамошните университети, като ги запознава с България и българския национален въпрос. Впечатлява аудиторията си с брилянтен английски език, с отлично познаване на американската история, политика и култура.
След напускане на дипломатическата си работа остава до края на живота си в САЩ и от 1925 г. е хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Пише статии и дописки в българския и чуждестранния печат и е автор на различни изследвания. Заедно със съпругата си американката Лидия Гaйл (1869–1931), завещават 5 млн. за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Те са предназначени за БАН, Червения кръст, за стипендии на студенти и ученици, за подпомагане на бедни учители, комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София, родния Сливен и др. Учредяват и стипендия на името на сина си Кирил, загинал на 22 години като български офицер в Първата световна война. Ст. Панаретов е погребан в гробището „Рок Крийк“, Вашингтон.
През 1934 г. в негова чест и на неговия баща с. Кърсанлий, Сливенско, е преименувано на Панаретовци, където пред кметството е поставена паметна плоча. От 2010 г. Министерство на външните работи на Р България и Областна администрация Сливен поддържат традицията да се отбелязва годишнината от кончината му с поднасяне на цветя на неговия гроб.
0 коментара:
Публикуване на коментар