Представиха най-новата книга на Филиала на МНИ

На 19 октомври 2023 г. в зала „Изкуство“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград, по инициатива на Филиала на Македонски научен институт беше представена третата мемоарна книга на общественика Борис Керемидчиев „Живота си прелиствам – разкази за бежанството и миналото на Благоевград“, издание на МНИ – Филиал Благоевград, 2023 г. 

Авторът е част от българите – бежанци от Кукушко, намерили спасение в Горна Джумая (дн. Благоевград), след опожаряването на родния му град през Междусъюзническата война 1913 г. Той посвещава живота си на опазването на родовата памет и историята на Пиринския край. В книгата се съдържат сведения за родното село Хърсово, Кукушко в началото на ХХ в., ученическите години в Струмица, срещите с дейци на ВМРО и живота в Горна Джумая след войните. Към разказите са приложени снимки и документи от семейния архив, както и авторска пиеса „Новиот даскал“. 

Обществената и културна дейност на Борис Керемидчиев е свързана със създаването на Кукушката земляческа група в Благоевград, която да пази кукушкия говор, обичаи и бит. На представянето на книгата присъстваха редакторите и спомоществователите на изданието – преподаватели от ЮЗУ „Неофит Рилски“, Национална Асоциация Сигурност (НАС) – клон Благоевград, Сдружение „ЛРС Сокол, 1911“, Славчо Цонев, Валентин Хаджийски, адв. Георги Михайлов, Катя Кастелова и Горица Митова, също: представители на Сдружение „Ние, жените“ – Благоевград, членове на МНИ – Филиал Благоевград, на Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866“, историци от Регионален исторически музей – Благоевград, граждани потомци на бежанските кукушки фамилии и местни медии. 

Събитието беше открито от Елза Кресничка – специалист от отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“, Благоевград и активен член на Филиала на Института. Проф. д-р Валентин Китанов, председател на Филиала на МНИ в Благоевград представи значението на спомените за историята на Македония и на Горна Джумая, както и заслугата на институциите и спомоществователите за появата на книгата в публичното пространство. „Борис Керемидчиев бе живата памет на нашия град. 

Неговите три книги са част от съкровищницата на българската история, а специално тази книга е връзката ни с нашите изконни територии, които днес са извън пределите на страната ни. Това трябва да пренесем като памет и на следващите поколения“ – това бе част от изказването му. Съставителят на творбата Николай Керемидчиев, дългогодишен журналист, който ревностно пази архивите на своя баща, разказа за мисията му да събира и пази историята за бежанците от Македония. Книгата излиза посмъртно като част от неговия архив и творчество. 

В нея е включена и пиесата в четири картини „Новиот даскал“, написана в съавторство с Никола Дюлгеров, която разказва за учителстването на Димитър Миладинов в Кукуш в средата на XIX в. и борбата на кукушани за църковна независимост. Гостите чуха автентичен запис, в който Борис Керемидчиев си спомня как се е чествал 24 май в Кукушко. На срещите в читалището кукушани идвали пременени в народни носии и се черпели с традиционни гозби. Разбира се, че не минавала вечеринка, без да си попеят от сърце и душа. 

На една от тях присъствала и британската писателка Мерсия Макдермот – голям приятел на България. Организаторът на НЧ „Никола Вапцаров – 1866“ г-жа Галя Викторова съобщи за архивни материали на Борис Керемидчиев в читалището и прочете стихотворение, посветено на него и написано от сина му Николай. Присъстващите потомци на бежански фамилии бяха много активни и споделиха семейни спомени от бежанския живот и дейности на Кукушката земляческа група. Особено вълнение предизвика филмът „По пътя на спомена за Кукуш“ , излъчен по БНТ 1 през 2009 г. 150 потомци на родовете от Кукуш, Зарово и Порой от Благоевград посещават манастира „Св. Георги“ над гр. Кукуш дн. Килкис в Гърция, 95 години след опожаряването му на 21 юни 1913 г. 

Във филма участва и доц. д-р Димитър Тюлеков, който говори за Междусъюзническата война и за родовата история, която трябва да се помни. Режисьор на филма е Румяна Ангелова, оператор е Александър Караджов. Благородното общественополезно дело на Борис Керемидчиев получава признание още приживе, тъй като той не пести усилия на „ползу роду“. Но признателността към неговия пример продължава и днес, защото благоевградчани помнят хората, които са дали много на родния край, на родния град. Затова и не беше случайно предложението от присъстващите в залата Борис Керемедчиев посмъртно да бъде предложен за почетен гражданин на Благоевград. Директорът на Регионална библиотека „Димитър Талев“, Благоевград г-жа Емилия Малешевска връчи поздравителен адрес на съставителя на книгата – Николай Керемедчиев.

д-р Биляна Карадакова, Снежана Захариева