Доц. д-р Ангел Джонев с лекция за Вл. Куртев в лектория „Македония“

На 10 октомври 2023 г. бе открит новият сезон на Лектория „Македония“ на Македонския научен институт. Водещият Костадин Филипов представи госта – доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките и член на МНИ. Темата бе посветена на 135-годишнината от рождението на българския революционер и общественик – Владимир Куртев. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 10

 Доц. Джонев представи биографични данни за Вл. Куртев, роден в Плевен на 19 октомври 1888 г. Привързаността му към съдбините на предците му от Бесарабия и останалите след 1878 г. македонски българи под властта на Османската империя привличат младежа в две посоки – историческото познание и революционното движение. 

За първото увлечение младият Владимир е повлиян от семейната среда – баща му Спиридон Куртев е бесарабски българин и действащ офицер, а майка му Мария Серезлиева е от известен възрожденски пазарджишки род, работи като учителка. Лекторът обърна внимание и на втория фактор, повлиял силно на младия Владимир. Това е учителят му по физика Иван Гарванов – председател на Солунския конгрес от 1903 г., взел решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. 

Младежът е привлечен от авторитетния деец към идеите на Вътрешната македоно-одринска организация и става неин член като ученик. Контактите му с революционните дейци се засилват през следващите години. Независимо от стремежа му да продължи образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на 19 години той е участник в четата на тиквешкия воевода Дончо Лазаров. След „четническия стаж“ осъществява мечтата си и сяда на студентската скамейка, за да изучава история и география. 

 Престоят на Вл. Куртев в Алма матер не е продължителен. Според А. Джонев той често влиза в Македония, за да се бори за нейното освобождение. Дипломира се след Балканските войни, в които взема дейно участие. С четниците, ръководени от Георги Занков и Пейо Яворов, е сред освободителите на Банско и Сяр. По-късно е в състава на 11 Сярска дружина към Македоно-одринското опълчение. Сражава се по време на Междусъюзническата война, а също и през Първата световна война. 

По негови сведения, цитирани от доц. Джонев, през войните е раняван шест пъти, награден е с всички степени на ордена „За храброст“. Лекторът отбеляза житейската промяна при дееца, настъпила след 1918 г. когато се установява в Кюстендил – оженва се и скоро семейството му се сдобива с три деца. Работи като учител, за известно време е директор на прогимназията „Марин Дринов“, изявява се и като общественик. Сред основателите е на местното дружество „Илинден“, чийто членове са бивши участници в националноосвободителното движение. Доц. Джонев представи данни за участието на Куртев във въоръжената борба след 1919 г., когато Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) се възстановява. 

След убийството на Тодор Александров (1924) оглавява фонд „Тодор Александров“, чрез който се изгражда паметник на именития деец в Кюстендил. Заради авторитета му на опитен боец и войн, израства бързо в революционната йерархия – през 1926 г. е началник на Кюстендилския пограничен пункт, след две години е запасен член на ЦК на ВМРО, а през 1932 г. е избран за член на ЦК, заедно с Иван Михайлов и Георги Настев. 

Освен че е сред ръководителите на стопанската дейност на ВМРО, той осигурява ценно сътрудничество с дейците от Вътрешната западнокрайска революционна организация „Въртоп“. В междувоенния период Владимир Куртев е арестуван два пъти от българските власти. Първият път е през май 1923 г. Престоят му в затвора не е дълъг поради края на земеделския режим след месец. 

През юни 1934 г., по време на деветнадесетомайския режим отново попада в ареста. Преминава през софийския гарнизонен арест, след това е изпратен в изолационен лагер в подземието на Ломските казарми заедно с Кирил Дрангов и Йордан Чкатров. Получава смъртна присъда като член на ВМРО, която по-късно е заменена. 

След амнистията от 1940 г. заживява със семейството си в София, често пътува в Кюстендил, възстановява контактите си с местната общественост. Лекторът обърна внимание на важна страница от живота на Вл. Куртев, която е със силен обществен и международен отзвук. Става дума за събитие в началото на март 1943 г. във връзка с появилата се вест за депортация на евреите, първоначално от Кюстендил. 

Куртев заедно с Асен Суйчмезов, Иван Момчилов и Петър Михалев търсят спешно застъпничество от влиятелни фактори, за да спре изселването. В акцията за спасяване на цялата еврейска общност в страната се включва и кюстендилецът Димитър Пешев –подпредседател на 25 ОНС. Куртев се опитва да лобира чрез фамилия Станишеви, има непотвърдени сведения, че търси съдействие и от митрополит Кирил, бъдещият патриарх. 

В крайна сметка евреите в България са спасени, за което немалък е приносът на Вл. Куртев. Джонев сподели данни за срещи с представители на Германия с членовете на ЦК на ВМРО Михайлов, Куртев и Настев през август–септември 1944 г. Те предлагат на лидера Иван Михайлов, дошъл в България след десетгодишно емигрантство, да подпомогне за създаването на Независима Македония. Обсъждайки ситуацията в областта със свои съмишленици в Скопие, той отказва да оглави германския проект, оценен като неприложим. Лекторът проследи и съдбата на Вл. Куртев след 9 септември 1944 г. 

Предусещайки, че „народната власт“ не е доброжелателна към дейците на ВМРО, той се укрива първоначално при свои приятели евреи в Кюстендил, а сетне в специално изградено скривалище в къщата си на ул. „Янтра“ в София. На 7 срещу 8 юни 1946 г. е арестуван заедно с други дейци. Българските власти изпълняват директивата от Москва да отстранят противниците на идеята за създаване на „македонска нация и за „македонизация“ на Пиринска Македония с оглед на нейното бъдещо присъединяване към Обединена Македония. След ареста следите на Вл. Куртев се губят и той остава в списъка на „безследно изчезналите“. Семейството му в продължение на десетилетия е подложено на репресии. 

 Според А. Джонев едва след 1990 г. става възможно да се заговори открито за Кюстендилската акция и за спасяването на българските евреи. Безспорен документиран факт е, че Куртев е сред главните инициатори за отмяна на тяхната депортация, въпреки късното признание на приноса му. Той е сред петимата дейци, спасили над 48 000 български евреи, за което е награден с най-висшето държавно отличие на Република България – орден „Стара планина“, първа степен. 

На 3 май 2010 г., с решение на израелския мемориал „Яд Вашем“, Владимир Куртев е провъзгласен за „Праведник на света“. Към госта бяха задени въпроси, направиха се коментари, които превърнаха лекторията в истински дискусионен форум. След изчерпване на изказванията водещият К. Филипов закри лекторията.