Косовският премиер разкритикува Сърбия заради България

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 10 

Министър-председателят на Република Косово Албин Курти за пореден път осъди шовинистичната политика на Белград срещу България, след като преди два месеца призова Северна Македония да бъде по-близо до нашата страна и да се отдалечи от Сърбия. На 18 октомври той написа във Фейсбук: „След билбордовете, които изпращаха съобщението „Белград дерзае“, вчера на улица „Брегалничка“ 24 в столицата на Сърбия бе открит паметникът на бившия лидер на четническото движение през Втората световна война Драголюб (Дража) Михайлович. 

Откриването се извърши в двора на бившия дом на неговото семейство, който се очаква да бъде превърнат в музей. Сърбия увековечи в бронз синонима на многобройните страдания, в ущърб на много народи и върху кръвта на хиляди хора. Инициатор, иронично, е едно дружество, което се ангажира с хуманни и екологични дейности. Противопоставянето, което се извърши от различни организации и активисти, беше напразно“. Албин Курти осъди това действие и с оглед на отношението на сръбските власти към България: „Улицата, където стана откриването, се нарича „Брегалничка“, според битката, която Сърбия проведе през Втората балканска война срещу България (1912–1913) по бреговете на река Брегалница в (днешна) Северна Македония, във връзка с опитите си за териториално разширение. Следователно, имаме увековечаване на една война, водена в една страна, която сега е член на НАТО (Северна Македония), срещу една страна, която днес е член на НАТО и на ЕС (България)“. 

 Косовският министър-председател завършва своя пост със следната оценка: „Казва се, че музеите служат за запазването на миналото. Но едно нещо е запазването на миналото, а друго нещо – оневиняването на злото. Толкова повече, когато тъжният спомен се свързва с желанието за повтаряне. Върховният съд в Белград на 14 май 2015 г. реабилитира със съдебен акт от 39 страници престъпника от Втората световна война Драголюб Михайлович-Дража. През последните години имаме публичното отричане на клането в Речак от Александър Вулин на 10 декември 2019 г. и от Александър Вучич на 5 декември 2021 г. Днешна Сърбия живее в миналото, защото смята, че нейните войни не са завършили; нито Балканските войни от началото на миналия век, нито световните в средата на ХХ в., нито тази от 1998–1999 г. в Косово. Терористичното нападение в Банска, община Звечан, на 24 септември тази година е само още една битка в тези незавършили според гледната точка на официален Белград войни“. 

Това изказване на министър-председателя на Косово трябва да се схваща като продължение на неговото желание за изграждане на стратегическо партньорство с България, което е особено необходимо на Косово в условията на просръбската политика на министър-председателя на Албания Еди Рама. Премиерът на Албания продължава да се ангажира публично с основаването на Асоциацията на сръбските общини в Косово, което е в центъра на политиката на Белград към Прищина. 

В началото на месец юни Еди Рама обяви, че той е изготвил един „секретен план“ за формата и съдържанието на тази асоциация. Рама обяви, че този план щял да отвори пътя на Косово към признаване от страна на Сърбия и членство в ООН. Така той обеща неща, които не зависят от Тирана, а Белград продължава да заявява, че няма вариант да признае независимостта на Косово. Възмущение сред албанското обществено мнение предизвикаха и несполучливите сравнения, които правеше Еди Рама през последните седмици, между случаите Сърбия–Косово и Израел–Палестина. 

Министър-председателят на Албания заплаши жителите на Косово, че един ден могат да се озоват в ситуацията на палестинците – без държава и без перспективи за развитие. Жестовете на министър-председателя на Република Косово към България са ясен сигнал, че управляващите, но и опозицията в Прищина, биха приветствали активизиране на политиката на България по отношение на страните от т.нар. Западни Балкани. България може да предложи не само своя опит в процеса на интеграция към ЕС и НАТО, не само реализацията на хуманитарни проекти, но може да се ангажира активно в противопоставяне на опитите на Белград и Скопие да изкривяват историята на българи и албанци с оглед на великосръбските исторически претенции. 

Д-р Антон Панчев