In Memoriam: Проф. Ото Кронщайнер (1938 - 2023)

На 26 октомври 2023 година си отиде от земния свят изтъкнатият австрийски славист, голям приятел на България и радетел на научната истина за Македония – чуждестранният член на МНИ проф. Ото Кронщайнер. 

Ото Кронщайнер е роден на 7 декември 1938 г. в Лозенщайн, Горна Австрия. След като завършва Хуманитарната Бенедиктинска гимназия в Щирия, той следва право, романски езици, източноевропейска история и славистика в университетите във Виена, Варшава, Краков, Загреб и Любляна. Защитава докторска дисертация във Виенския университет на тема славистика и източноевропейска история. Хабилитира се по славистика в Клагенфурт и става доцент във Виена. От 1981 г. е редовен професор по славистика в Залцбург. 

От 1982 г. до 2007 г. Кронщайнер на практика е един от създателите на Института за славистика, на сп. „Славянските езици“, а като изследовател и преподавател и няколко пъти е ръководител на Института. Пенсионира се през 2007 г. Ото Кронщайнер е Д-р хонорис кауза на Университета "Кирил и Методий" във Велико Търново (1990 г., подава оставка на 11 септември 2001 г. в знак на протест срещу незачитането на свободата на изразяване в науката); Д-р хонорис кауза на Софийския университет "Климент Охридски" (1999 г.) и тясно свързан с МНИ като негов дописен член. 

Публикува активно в сп. „Македонски преглед“, съавтор е в колективното изследване „Съчиняването на т.нар. македонски книжовен език“. София, 1993 (съвместно с Иван Кочев и Иван Александров). 

 На специалното честване в аулата на Софийския университет, когато проф. д-р Ото Кронщайнер беше провъзгласен за доктор хонорис кауза, той каза на безупречен български: 

„Всички европейци са националисти и това е хубаво. И от всички национализми българският ми е най-симпатичен. Той е особен, вътрешен национализъм, насочен към себе си, а не агресивен като сръбския. Българите са толкова търпеливи, след като могат да гледат как с помощта на руснаците и сърбите се създава втора норма на българския книжовен език... Научните доводи за българската същност на македонския език са ясни за учените, но за неуките трябва да измислим нещо друго. Българистите имат за задача да търсят нов модел за развитието на българската история и език. Българският е малък език. Има опасност той да се загуби сред големите европейски езици и е абсолютно безумство той да се разделя на две. Македонски език, който се говори само от един милион души, няма бъдеще, още повече, че самите македонци нямат идентичност със служебния си език, чийто най-стар писмен паметник е в. "Нова Македония". 

 Светла да е паметта на проф. Ото Кронщайнер! 

 Sit tibi terra levis