Размисли за Българския Илинден: 120 години по-късно

сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 3. Георги Н. Георгиев. Размисли за Българския Илинден 1903: 120 години по-късно....11-22

Не съм първият[1], със сигурност няма да бъда и последният автор, който подхожда по този концептуален начин към голямата тема за Илинден 1903 г. Извън ясната и признавам, нескрита асоциация с други знакови определения – като „Българският Великден“ например – все пак следва да уточня, че настоящото изложение всъщност доразвива съдържанието на един пленарен доклад, изнесен на конференция със същото символно наименование[2]. 

Може би по-различното в моя текст е отправната му точка, а именно, въпросът доколко ние, като общество, като учени, като хора най-сетне, притежаваме правото да удряме печат на национална „собственост“ върху вечните координати на историята, каквито са времето и пространството? Защото в случая с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Българският Илинден е неразделимо свързан с Българското Преображение и с Българския Кръстовден. Те обозначават не само по- следователността на въстанието от 1903 г., но и неговата територия – от Охридското езеро и „Албанските планини“, през Пирин, Рила и Родопите, до Странджа и Черно море. Илинден и Преображение не са само хронологични, още по-малко семантично-религиозни указатели – като такива те биха били непълни, – а са повече от всичко крайни географски точки на (тогавашното) българско етническо землище от запад и изток. Народностната география на действията е доказателство за собствената вътрешна всеобхватност и смислова завършеност на въстанието: то е подготвяно навсякъде, „гдето има наши робье“, според твърдата и непоколебима представа на неговите творци, въпреки трезвите предупреждения, че условията за революционна борба в Македония са едни, а в Одринско – други, далеч по-неблагоприятни и вещаещи катастрофа[3]. 

Историческите процеси протичат във времето и пространството, но техни творци са пак хората, обществата, народите. Особено място в нишката на новата и изобщо на българската история заема въстанието на македонските и тракийските българи в европейските вилаети на Ос- манската империя през 1903 г., подпомогнато от свободните българи в Княжеството. 

Този факт, който е и възможно най-кратката дефиниция на Илинденско-Преображенското въстание, е едновременно и всеобщо признат, даже още преди да се случи. На първо място, от самите осман- ски власти, и заедно с тях, от ревнивите и еднозначно враждебни към българската национална кауза балкански съседи, от „големи“ и „малки държави“, от международни наблюдатели с различен произход, служебно, обществено и лично положение: дипломати, кореспонденти, филантропи, учени и т.н.[4 ]

Поставянето на българското му съдържание под съмнение набира ход много по-късно, с размиващата понятията намеса на политиката и геополитиката, за да се превърне с течение на времето до наши дни в изкуствено създаден, привнесен и поддържан проблем на привидно двустранни, а всъщност, както е било винаги, многостранни междудържавни отношения и интереси...

Целия материал четете по-късно...